Хубаво, поетично описание на ... някога.
Ще бъде. Неизбежно.
Натъжих се все пак.

Ще бъде - и сигурно ще е толкова примамливо, колкото си го описала ти в това чудно видение. Но все пак - знаеш, предпочитаме да удължаваме най-компромисно и страхливо несвободата на днешното "съм", избирайки го пред неизвестността на онова "ще" донякога.
Без бряг е времето...

With this regard their Currents turn away
And lose the name of Action(Shakespeare).

Вълнуващи стихове - отново! Поздравления, Ваня!

Ясно е, че е една фантазия...

В човека има два основни инстинкта - инстинкт за самосъхранение, който е инстинкта към живота и инстинкт към самоунищожение, който е инстинкта към смъртта. Да, странно, но това също го има.
Всеки, който е преживял поне една чужда смърт в живота си, знае че такива са правилата - смъртта е неизбежна. Но защо е този парализиращ страх от нея? Сякаш ни е вменен в колективната памет.
А в някои племена съм чувала, че празнували смъртта, защото душата отивала на по-добро място. Какво е, що е, докато сме тук няма да разберем, но можем поне да си помечтаем, че е точно това, което ни липсва тук.

Мечтите ти са прекрасни а борбата за щастие е наше право,дадено от Бога по рождение!

Има ли воля, има и път. Поздрави!

С огромно закъснение, благодаря! Хубава и спокойна пролет ти желая, добра и талантлива Земела!