Аз вярвах тъй искрено в тебе, човечество -
че твоето минало - с ярост и гняв -
в смирителна риза е плътно облечено.
И здраво завързано с възел корав.

Че твоите дълговековни оръжия,
се пазят в музеите - под похлупак.
Щом мине човекът, да стане най-тъжния
и си обещае: "Не... Никога пак! "

Че твоята чудна духовна възвишеност,
родила и Гьоте, и Моцарт, и Бах,
расте все нагоре! Напразно...В затишие
за кратко изглежда спокойно живях...

На мирното време ти счупи оковите,
и както митична стоглава ламя,
и както в най-мрачното Средновековие -
се зъбиш за братската шепа земя...

Уж Хитлер умря, но е живо Гестапото
във всеки прикрит, лицемерно, нацист.
Най-тъмните думи надничат от страшното-
стремежа му кървав към етноса "чист".

Какво те задвижва? Кажи, назови ми го!
Богатство и алчност?... Пари! Интерес!
Те подло разбъркват невидимо с видимо...
Те сочат нарочно погрешен адрес...

Животът ми, зная, е само намигване
към много далечни студени звезди...
Докато те горе ще светят завинаги,
по-дълго, човечество, долу свети! 

Критиката ти е заслужена,но и оптимизмът е тук налице- а той ни е нужен,на всеки от нас!

Само ми трупат тревожност в и без това тревожната душа. Хайде, най-сетне да заживеем отново що-годе нормално!

Много талантливо, много истинско - за ония страхове, пред които някой ни изправя - за "Богатство и алчност?... Пари! Интерес!", користолюбиво, военолюбиво, човеконенавистно и безразсъдно!
А говориш за агорафобия от подхлъзване на лед:)

Впрочем и вкъщи, като и навън, няма какво да ни спаси, ако старите призраци излязат от "смирителните ризи", раздрънкат онзи уж музеен, а толкова гибелен арсенал, и подпалят света - упованието ни, права си, е само в милостта на звездите! Бог да пази човечеството от нова война!
Поздравления за чудесните стихове, Ваня!

Ние буквално скочихме от ужаса на ковида в ужаса на войната. И не се коментира въобще, че тя има намерение да свършва. Хвърчат тировете през границита ни, натоварени с нафта и оръжия за Украйна. Военните ни заводи работят на три смени. Току по тв ни заговарят за състоянието на бомбоубежищата ни или излиза новина, че се обмисля събиране на запасняците ни за обучение.
Вени, аз наистина искрено вярвах, че тези страници от историята на човечеството вече са затворени. Че то си е взело поука от последната унищожителна световна война, в която загинаха милиони и милиони и бяха зверски избити милиони евреи. Четох, Вени, преди да го напиша за ужасяващите зверства на поляци и украинци към техните евреи. В град Лвов от 10 000 евреи в началото на войната, живи са останали 800. Може ли човешката глава да понесе такъв ужас, като съществуващ, да не говорим - да е негов съвременник... Ужасно, ужасно.
Звездите ще светят завинаги, отделния живот на човека напомня кратко намигване към тях, но животът на човешкия род може да бъде много по-дълъг, стига да не се унищожи сам.
/Да, а девойчето паднало на леда и от тогава не иска да излезе от къщи. Човек знае две и двеста. /
Прегръдки, добра Вени!