Научи ме, мой Боже, на щастие!
Нека бъда от истински зрящите -
да провиждам поляни сред трънища,
да съм будна в красивите сънища...

Научи ме на мъдро мълчание -
суетата най-лакомо храни се
от блюдата, препълнени с думите
сред безумната врява на другите.

Научи ме да гледам към себе си -
без капана на болно обсебване,
без тревоги безкрайни за близките,
без товара на хищното искане...

Прекалих... Научи ме на толкова,
че да стихва за мъничко болката.
И пред сложности крехко залостени,
да възкликвам за кратко :"По-просто е!"

Върни се назад – в спонтанно щастливите мигове детски. Изживей ги отново. Като стих запомни ги. Като мантра без думи или въртележка мандали рисуваща цветно. И когато в трънака те бутне животът, смали се и по детски, заиграй на твоите красиви поляни. Света сътворявай наново. Твоят свят е неспирно градено творение. Просто е. Всеки го може. Ето ти следваща тухличка.

С добро чувство си го написала, вярвам. Но нали знаеш, че съветите са за този, който ги дава :)

Твоят коментар ми припомни част от текст на песен от Давид Овадия: "но как да заповядам да не бие тъй силно неспокойното сърце?"
А ти знаеш ли стиховете на Далчев:

Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота...

Мисля, че знам какво е чувствал, когато ги е писал.

Привет, Ваня!
Хубава молитва за пречистване и смирение! И додето я изречеш, взела да се сбъдва - личи от последната строфа. Ако човек осъзнае колко малко му трябва на този свят, ще намери и ключето за по- простото - и разбира се, по-смислено и по-ведро живеене.
Мисля да си копирам - с твое разрешение, това стихотворение и да си го оставя така, на листче, в една от стихосбирките ти на нощното ми шкафче - много съзвучно, настолно го чувствам.
Благодаря ти! Възхищавам се на искреността и простотата, с които изричаш сакрални истини!
Прегръщам те!

но не очаквах такава светла и дълбока мъдрост от жена. То май и от мъж не съм срещал такава, от себе си в т.ч.

Позволявам :) И съм щастлива, че написаното от мен е намерило читател. Какво по-хубаво от това за едно стихотворение...
Надявам се, че се шегуваш с онова "рязане" в отговор на поздрава ми за рождения ти ден :) Ако знаеш наживо как режа - да не си ми насреща, когато съм ядосана :) Но пък бързо ми минава и лесно се извинявам.
Да ти е топло и уютно, мила Вени! Здраве за теб и близките ти!

Ако и след години продължава да звучи по същия начин, значи - помогнал ми е Бог да напиша хубаво стихотворение.

Тук са разкрити човечността и сложната психология на поетесата,нейните стремления и мечти,вяра в доброто и ведро оптимистично настроение,каквото толкова липсва на много от нас