Постинг
19.11.2022 10:01 -
Аз вървя
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 2648 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 21.11.2022 16:22
Прочетен: 2648 Коментари: 4 Гласове:
20
Последна промяна: 21.11.2022 16:22
Този тъжно-прекрасен сезон
е прелюдия кратка към края...
Той се вмества в един полутон -
между "зная" и "нищо не зная".
Аз вървя и съвсем не личи -
нощ ли идва, нов ден ли изгрява?
Заслепяват ме меки лъчи,
за посоките губя представа...
Аз вървя по напукан стар път
от човешки объркани стъпки,
а край мене се рони светът...
И листата щастливо са тъжни.
Аз вървя, без да знам накъде...
Как да зная, щом мина завоя -
накъде ли ще ме отведе
тази чужда пътека... И моя.
е прелюдия кратка към края...
Той се вмества в един полутон -
между "зная" и "нищо не зная".
Аз вървя и съвсем не личи -
нощ ли идва, нов ден ли изгрява?
Заслепяват ме меки лъчи,
за посоките губя представа...
Аз вървя по напукан стар път
от човешки объркани стъпки,
а край мене се рони светът...
И листата щастливо са тъжни.
Аз вървя, без да знам накъде...
Как да зная, щом мина завоя -
накъде ли ще ме отведе
тази чужда пътека... И моя.
Краят мисля е ново начало-
ново лято след старата зима.
То на нея било огледало,
негатив и поезия с рима!
цитирайново лято след старата зима.
То на нея било огледало,
негатив и поезия с рима!
2.
vania23 -
Искаш си категорично позитивния финал? :) Добре... Специално за теб...
21.11.2022 11:34
21.11.2022 11:34
shtaparov написа:
Краят мисля е ново начало-
ново лято след старата зима.
То на нея било огледало,
негатив и поезия с рима!
ново лято след старата зима.
То на нея било огледало,
негатив и поезия с рима!
Вероятно към зимния студ...
Но дори и до смърт да измръзна,
ще ме стопли сезон някой друг...
И за кой ли път аз ще възкръсна!
Не не, не позитивизъм! :) Този напукан от чужди стъпки път, тази чужда пътека - "И моя", неизвестността зад завоя, нагласата за възприемане на света в този тъй човешки интервал между "зная" и "нищо не зная", цялото това разколебаване на посоки и самоличности - всичко е едно вълшебно улавяне на есента като миг наистина в един полутон. Това не може да бъде темата за началото и края, надраснало я е, както и другата - за сезоните в нас. Почувствах в тези стихове други мотиви - но защо да задълбавам, думите са излишни пред това "И листата щастливо са тъжни!"
Поздравления за този тъй точно намерен оксиморон, за цялостното усещане за умиротворение, за сливане с естеството, за движение напред - осъзнато и атавистично, по законите на човешкия свят от памтивека ...
Прегръщам те, Ваня!
цитирайПоздравления за този тъй точно намерен оксиморон, за цялостното усещане за умиротворение, за сливане с естеството, за движение напред - осъзнато и атавистично, по законите на човешкия свят от памтивека ...
Прегръщам те, Ваня!
donchevav написа:
Не не, не позитивизъм! :) Този напукан от чужди стъпки път, тази чужда пътека - "И моя", неизвестността зад завоя, нагласата за възприемане на света в този тъй човешки интервал между "зная" и "нищо не зная", цялото това разколебаване на посоки и самоличности - всичко е едно вълшебно улавяне на есента като миг наистина в един полутон. Това не може да бъде темата за началото и края, надраснало я е, както и другата - за сезоните в нас. Почувствах в тези стихове други мотиви - но защо да задълбавам, думите са излишни пред това "И листата щастливо са тъжни!"
Поздравления за този тъй точно намерен оксиморон, за цялостното усещане за умиротворение, за сливане с естеството, за движение напред - осъзнато и атавистично, по законите на човешкия свят от памтивека ...
Прегръщам те, Ваня!
Поздравления за този тъй точно намерен оксиморон, за цялостното усещане за умиротворение, за сливане с естеството, за движение напред - осъзнато и атавистично, по законите на човешкия свят от памтивека ...
Прегръщам те, Ваня!
Благодаря ти и отвръщам на прегръдката ти!