Постинг
12.09.2022 15:16 -
Котешка приказка
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 648 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2022 18:11
Прочетен: 648 Коментари: 6 Гласове:
16
Последна промяна: 12.09.2022 18:11
Три жълти и мънички котета -
родени по воля на Бога,
от месец до майка си ходеха
в кашона си, вдясно от входа.
И беше щастливо момичето
да слиза при тях и ги храни.
Прихванал от него обичане,
цял, блокът им стана стопанин...
И докато тичаше лятото -
с минути скъсяваше дните,
то бавно слабееше в златото,
а те наедряваха трите.
Но имаха враг между хората -
кашона им бил на капака...
И сложил им тайно отровата
от страх - да не би да ръждяса.
Нелеп край за котешка приказка...
Загуби доброто, защото
когато разказва се - истинска,
простете! - по-силно е злото.
родени по воля на Бога,
от месец до майка си ходеха
в кашона си, вдясно от входа.
И беше щастливо момичето
да слиза при тях и ги храни.
Прихванал от него обичане,
цял, блокът им стана стопанин...
И докато тичаше лятото -
с минути скъсяваше дните,
то бавно слабееше в златото,
а те наедряваха трите.
Но имаха враг между хората -
кашона им бил на капака...
И сложил им тайно отровата
от страх - да не би да ръждяса.
Нелеп край за котешка приказка...
Загуби доброто, защото
когато разказва се - истинска,
простете! - по-силно е злото.
Съжалявам - не, страдам!
Не мога да свикна с подобни ужасяващи истории. Обичам кучета и котки и мине не мине, и на мене ми се случва да преживея нещо подобно. Мога да разкажа десетки подобни истории (но ти си го направила така майсторски - поздравления за поетичния разказ в стихове!)
Само че от толкова мъка по котки съм научила едно: злото - което е факт, за съжаление! - все пак не е нито повсеместно, нито трайно! И друго - истории като тази за трите нещастни котета и съседа злодей винаги имат нещо като послеслов - възмездие, а понякога дори ... хепиенд!:)))
Миналата есен при нас се случи нещо, което разтърси целия квартал. Имахме една улична котка - Бялата котка с черните уши. Беше кралица! Хранехме я сутрин и вечер на перваза на нашия прозорец. Сигурно беше любимка и на всички елитни котараци в махалата, защото се котеше два път в годината с по пет котета - съвсем различни по цвят, козина, порода:))) Последното котило беше невероятно - дългокосместо коте, друго - шарено, и друго - с рунтава опашка, и дори едно сиамче. Всичките бяха прекрасни, често виждахме да спират коли и хора да слизат да ги снимат.
Канех се да осиновя сиамчето и вече го бях привикнала да се храни вкъщи, когато ги отровиха. Първа умря майка им, после в рамките на един ден - котенцата. Успях да спася последното - единственото сиво, безлично и... грозно. Докторът му инжектира калий ... и оживя. Заживя при нас Маца и след Коледа ни изненада с три котета, все женски! Едното беше с рунтава опашка, другото - сиамче, а третото - бяло, с черни уши. Природата не търпи празно място!
А злодеят? При нас беше злодейка. Не обичала котки да мърсят около контейнера:) Не ми е до смях, още повече, че за нея случката не завърши комично. На кръстовището, близо до контейнера, една кола я блъснала - сега ходи с два бастуна и цели с тях котките. Нещастна жена!
Да, има зло. Но злото не е трайно. Нито по-силно. То съществува, за да съизмерваме с него доброто, да каляваме в себе си вярата в доброто начало и в справедливостта.
Прегръдка, Ваня!
цитирайНе мога да свикна с подобни ужасяващи истории. Обичам кучета и котки и мине не мине, и на мене ми се случва да преживея нещо подобно. Мога да разкажа десетки подобни истории (но ти си го направила така майсторски - поздравления за поетичния разказ в стихове!)
Само че от толкова мъка по котки съм научила едно: злото - което е факт, за съжаление! - все пак не е нито повсеместно, нито трайно! И друго - истории като тази за трите нещастни котета и съседа злодей винаги имат нещо като послеслов - възмездие, а понякога дори ... хепиенд!:)))
Миналата есен при нас се случи нещо, което разтърси целия квартал. Имахме една улична котка - Бялата котка с черните уши. Беше кралица! Хранехме я сутрин и вечер на перваза на нашия прозорец. Сигурно беше любимка и на всички елитни котараци в махалата, защото се котеше два път в годината с по пет котета - съвсем различни по цвят, козина, порода:))) Последното котило беше невероятно - дългокосместо коте, друго - шарено, и друго - с рунтава опашка, и дори едно сиамче. Всичките бяха прекрасни, често виждахме да спират коли и хора да слизат да ги снимат.
Канех се да осиновя сиамчето и вече го бях привикнала да се храни вкъщи, когато ги отровиха. Първа умря майка им, после в рамките на един ден - котенцата. Успях да спася последното - единственото сиво, безлично и... грозно. Докторът му инжектира калий ... и оживя. Заживя при нас Маца и след Коледа ни изненада с три котета, все женски! Едното беше с рунтава опашка, другото - сиамче, а третото - бяло, с черни уши. Природата не търпи празно място!
А злодеят? При нас беше злодейка. Не обичала котки да мърсят около контейнера:) Не ми е до смях, още повече, че за нея случката не завърши комично. На кръстовището, близо до контейнера, една кола я блъснала - сега ходи с два бастуна и цели с тях котките. Нещастна жена!
Да, има зло. Но злото не е трайно. Нито по-силно. То съществува, за да съизмерваме с него доброто, да каляваме в себе си вярата в доброто начало и в справедливостта.
Прегръдка, Ваня!
И от края, и от снимката на котенцата...
Няма общо нито с капака, нито с кашона цялата история. Думата е - омраза! Някой зъл човечец се е дразнил и е решил въпросът по негов способ. Върнах се преди време от почивка и заварих бележка на таблото долу, че някой е сложил отрова на котките около блока. Те не бяха в кашон върху капак, за да пречат на някого, напротив даже грижливи хора им бяха направили къщички на стената, но все пак се е намерил някой изверг, който е решил да ги отрови.
Знае се, че убийците на хора като деца са измъчвали животни. По-лесно е да измъчваш и убиваш беззащитни малки същества.
Но си мисля, че това ще им се върне на тези, които убиват животинки, няма да ги подмине възмездието рано или късно. Трижди проклети да са!
П.П. Само да попитам - как се разбра, че били отровени от страх да не ръждяса капака??? Много трудно ли е било да се премести кашона?...
цитирайНяма общо нито с капака, нито с кашона цялата история. Думата е - омраза! Някой зъл човечец се е дразнил и е решил въпросът по негов способ. Върнах се преди време от почивка и заварих бележка на таблото долу, че някой е сложил отрова на котките около блока. Те не бяха в кашон върху капак, за да пречат на някого, напротив даже грижливи хора им бяха направили къщички на стената, но все пак се е намерил някой изверг, който е решил да ги отрови.
Знае се, че убийците на хора като деца са измъчвали животни. По-лесно е да измъчваш и убиваш беззащитни малки същества.
Но си мисля, че това ще им се върне на тези, които убиват животинки, няма да ги подмине възмездието рано или късно. Трижди проклети да са!
П.П. Само да попитам - как се разбра, че били отровени от страх да не ръждяса капака??? Много трудно ли е било да се премести кашона?...
Благодаря за дългия и смислен коментар! Знам колко много обичаш животните и особено - котките и не съм изненадана.
Стихотворението, разбира се, е по напълно действителен случай. Връщах се оня ден вечерта от разходка с кучето и попитах момичето, което хранеше котенцата - къде са? А тя през сълзи ми разказа за въпросния човек с неговия капак. Предупреждавал я, че ще махне кашона от там. Но тя не предполагала, че точно по този начин ще го махне... Върнах се и аз разплакана у дома и разказах на съпруга си. Той ме успокои, че Оня гледал и щял да върне...
Ех, темата за възмездието... Дълга е тя и прилича на вечните философски теми. Има ли го няма ли го? Не знам, за животните може и да го има, но за много нещастни хора, поне доколкото виждам, няма. И ми е тъжно и за тях.
И аз много обичам котките. Като малка прибирах де що видя малко коте по пътя си и нашите бяха вдигнали ръце от мен. Към кучетата имах голям необясним страх, но откакто прибрахме бездомната Рони, ги заобичах силно. Много мило, любвеобвилно и умно куче случихме.
цитирайСтихотворението, разбира се, е по напълно действителен случай. Връщах се оня ден вечерта от разходка с кучето и попитах момичето, което хранеше котенцата - къде са? А тя през сълзи ми разказа за въпросния човек с неговия капак. Предупреждавал я, че ще махне кашона от там. Но тя не предполагала, че точно по този начин ще го махне... Върнах се и аз разплакана у дома и разказах на съпруга си. Той ме успокои, че Оня гледал и щял да върне...
Ех, темата за възмездието... Дълга е тя и прилича на вечните философски теми. Има ли го няма ли го? Не знам, за животните може и да го има, но за много нещастни хора, поне доколкото виждам, няма. И ми е тъжно и за тях.
И аз много обичам котките. Като малка прибирах де що видя малко коте по пътя си и нашите бяха вдигнали ръце от мен. Към кучетата имах голям необясним страх, но откакто прибрахме бездомната Рони, ги заобичах силно. Много мило, любвеобвилно и умно куче случихме.
Разбира се, че омраза стои зад злодеянието. Не знам що за изверг трябва да си, за да убиеш живо същество. Това си е убийство и то умишлено. Плаша се, че има хора, способни на такива неща...
На въпроса ти - как се разбра?... Един от живущите я предупредил, че ако не махнат котета от капака му, ще ги махне той. Не предполагала, че по този начин ще ги махне...
И тук си мислех следното: Има го доброто, в повече е - много хора ги хранеха тези котета и мислех, че всички им се радваме. Доброто щеше да си остане до края, ако момичето или някой друг, който знае, че има сърдити не беше преместил кашона другаде. Но някак пасивността помага да победи злото...
цитирайНа въпроса ти - как се разбра?... Един от живущите я предупредил, че ако не махнат котета от капака му, ще ги махне той. Не предполагала, че по този начин ще ги махне...
И тук си мислех следното: Има го доброто, в повече е - много хора ги хранеха тези котета и мислех, че всички им се радваме. Доброто щеше да си остане до края, ако момичето или някой друг, който знае, че има сърдити не беше преместил кашона другаде. Но някак пасивността помага да победи злото...
А всяка живинка е свещена и не случайно и е даден живот.
Дъщеря ми почти всяка пролет ми носи от града на село спасено от варелите мъничко коте. Някой са новородени и ги храни с капкомер, биберона е голям. Което оцелее иде от равнината в Балкана и си тича край мен на воля. И тук ги сполетява често беда - лисици им одират кожите и си ги хапват, но поне нямаме толкава злобни хора, пък и шепа сме, знаем се. А тези красавчета от снимката не са заслужили с нищо тази съдба. Те ще останат в паметта на който ги е погалил и в твоя прочувствен стих.
цитирайДъщеря ми почти всяка пролет ми носи от града на село спасено от варелите мъничко коте. Някой са новородени и ги храни с капкомер, биберона е голям. Което оцелее иде от равнината в Балкана и си тича край мен на воля. И тук ги сполетява често беда - лисици им одират кожите и си ги хапват, но поне нямаме толкава злобни хора, пък и шепа сме, знаем се. А тези красавчета от снимката не са заслужили с нищо тази съдба. Те ще останат в паметта на който ги е погалил и в твоя прочувствен стих.
emelika написа:
А всяка живинка е свещена и не случайно и е даден живот.
Дъщеря ми почти всяка пролет ми носи от града на село спасено от варелите мъничко коте. Някой са новородени и ги храни с капкомер, биберона е голям. Което оцелее иде от равнината в Балкана и си тича край мен на воля. И тук ги сполетява често беда - лисици им одират кожите и си ги хапват, но поне нямаме толкава злобни хора, пък и шепа сме, знаем се. А тези красавчета от снимката не са заслужили с нищо тази съдба. Те ще останат в паметта на който ги е погалил и в твоя прочувствен стих.
Дъщеря ми почти всяка пролет ми носи от града на село спасено от варелите мъничко коте. Някой са новородени и ги храни с капкомер, биберона е голям. Което оцелее иде от равнината в Балкана и си тича край мен на воля. И тук ги сполетява често беда - лисици им одират кожите и си ги хапват, но поне нямаме толкава злобни хора, пък и шепа сме, знаем се. А тези красавчета от снимката не са заслужили с нищо тази съдба. Те ще останат в паметта на който ги е погалил и в твоя прочувствен стих.
хубаво е, че и ти подаваш ръка на бездомните животни. Те са си живинки и само човекът, който се изживява като нещо повече на нашата планета, може да си въобрази, че неговия живот е по-ценен от техните.
Дай Боже, доброто да се съхранява и да пребъди, въпреки че често изглежда почти невидимо.