Постинг
10.08.2022 11:05 -
Обяснение в любов
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 6648 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 10.08.2022 11:07
Прочетен: 6648 Коментари: 4 Гласове:
18
Последна промяна: 10.08.2022 11:07
Беше летен слънчев ден,
цял изплетен от надежда -
нещо хубаво за мен
да плете със светла прежда...
И понеже съм жена,
в суетата си понятна,
си мечтаех за една
нова рокля - цветна, лятна...
Кройки, дължини, десен
симпатична продавачка
разясняваше с акцент
руски... И не го очаквах -
разказа - защо е тук -
и еврейка, и рускиня,
раснала във Петербург...
И заминала в чужбина.
Слушах мекия й глас
и си мислех, че си имам
доста рокли вече аз.
Затова да си излизам...
Но не знам защо и как,
тъй за мене нетипично -
спрях се на самия праг
и разказах й за всичко...
Че ужасно ме е срам...
Че съвсем не съм от тия...
Че откакто си се знам,
аз съм влюбена в Русия...
Не очаквах изведнъж
моят плач да ме задави...
Ех, че сълзи като дъжд!
Нервите ми не са здрави...
Обяснение в любов -
политико-некоректно
за света отскоро нов...
Неуместно бе... Но честно.
цял изплетен от надежда -
нещо хубаво за мен
да плете със светла прежда...
И понеже съм жена,
в суетата си понятна,
си мечтаех за една
нова рокля - цветна, лятна...
Кройки, дължини, десен
симпатична продавачка
разясняваше с акцент
руски... И не го очаквах -
разказа - защо е тук -
и еврейка, и рускиня,
раснала във Петербург...
И заминала в чужбина.
Слушах мекия й глас
и си мислех, че си имам
доста рокли вече аз.
Затова да си излизам...
Но не знам защо и как,
тъй за мене нетипично -
спрях се на самия праг
и разказах й за всичко...
Че ужасно ме е срам...
Че съвсем не съм от тия...
Че откакто си се знам,
аз съм влюбена в Русия...
Не очаквах изведнъж
моят плач да ме задави...
Ех, че сълзи като дъжд!
Нервите ми не са здрави...
Обяснение в любов -
политико-некоректно
за света отскоро нов...
Неуместно бе... Но честно.
Толкова простичко, чисто и честно - за сблъсъка на човека с политкоректността!
И аз съм плакала по подобна причина:))) Сигурно съм била 12-13-годишна и всичко, с което ни облъчваха тогава (десетилетия ми трябваха, за да започна да мисля за него като за манипулация), ми въздействаше толкова силно, че копнеех да видя онзи чист, възторжен, изпълнен с полет и дръзновение живот във великата съветска страна, и честичко си въздишах: "Ех, защо не съм родена там!" Това не подменяше родолюбивото ми чувство, напротив, надграждаше го - такива бяха времената тогава, така го разбирахме... После дойдоха други времена. И до днес.
А, ето днес: дойде ни на гости един приятел. Близък семеен приятел, че и кумец. Нарязах пъпеш, извадих сладолед и почнахме: криза, инфлация, газ ... руснаци:))) Нашият гост, запален политикан, сипе огън и жупел: такива били, онакива руснаците, това правели, онова си позволявали. А ние със съпруга ми мълчим и мигаме. Какъв смисъл да опонираме - и как? Само ще обидим човека.
Това е обратното на твоята нетърпимост към фалшивата политкоректност и лъжата, мила Ваня. Съжалявам!
Боли ме от това преобръщане, за което говориш ти, от пълната съсипня, която то остави в душите ни.
Но имам пред очите си и друг пример. Наскоро внучката ми беше поканена на рожден ден на приятелката си Миа. Двете момиченца са неразделни. Миа е родена в Новосибирск и в България е от 3 години. На празника имаше двайсетина деца. Повечето от тях - русначета, българчета и нашето - полубългарче- полуполякинче, се познават от години - заедно играят на плажа, дори ходят в една детска градина в Несебър. Но имаше и две по-малко познати за мене деца - Мира и Ванката - украинчета от Киев. Макар и от тази пролет само, те също бяха приятели на Миа. Родителите - българи, украинци, поляци и руснаци, седяха в другата стая и весело си бъбреха. Празник - купон... и още нещо. Нещо, в което нямаше фалшива политкоректност, а истински човешки отношения.
Поздравления за силните стихове! Прегръдка, Ваня!
цитирайИ аз съм плакала по подобна причина:))) Сигурно съм била 12-13-годишна и всичко, с което ни облъчваха тогава (десетилетия ми трябваха, за да започна да мисля за него като за манипулация), ми въздействаше толкова силно, че копнеех да видя онзи чист, възторжен, изпълнен с полет и дръзновение живот във великата съветска страна, и честичко си въздишах: "Ех, защо не съм родена там!" Това не подменяше родолюбивото ми чувство, напротив, надграждаше го - такива бяха времената тогава, така го разбирахме... После дойдоха други времена. И до днес.
А, ето днес: дойде ни на гости един приятел. Близък семеен приятел, че и кумец. Нарязах пъпеш, извадих сладолед и почнахме: криза, инфлация, газ ... руснаци:))) Нашият гост, запален политикан, сипе огън и жупел: такива били, онакива руснаците, това правели, онова си позволявали. А ние със съпруга ми мълчим и мигаме. Какъв смисъл да опонираме - и как? Само ще обидим човека.
Това е обратното на твоята нетърпимост към фалшивата политкоректност и лъжата, мила Ваня. Съжалявам!
Боли ме от това преобръщане, за което говориш ти, от пълната съсипня, която то остави в душите ни.
Но имам пред очите си и друг пример. Наскоро внучката ми беше поканена на рожден ден на приятелката си Миа. Двете момиченца са неразделни. Миа е родена в Новосибирск и в България е от 3 години. На празника имаше двайсетина деца. Повечето от тях - русначета, българчета и нашето - полубългарче- полуполякинче, се познават от години - заедно играят на плажа, дори ходят в една детска градина в Несебър. Но имаше и две по-малко познати за мене деца - Мира и Ванката - украинчета от Киев. Макар и от тази пролет само, те също бяха приятели на Миа. Родителите - българи, украинци, поляци и руснаци, седяха в другата стая и весело си бъбреха. Празник - купон... и още нещо. Нещо, в което нямаше фалшива политкоректност, а истински човешки отношения.
Поздравления за силните стихове! Прегръдка, Ваня!
Извинявам се, че се забавих с отговора си, но достъп до този сайт имам само от един компютър, а бях далеко то него през последните дни.
Болно ми е за това, което се случва. Болно ми е, че са ме възпитали в един дух, аз с с цялото си сърце го приех и повярвах в него, а сега очакват от мен да се отрека от най-светлите кътчета в душата си. Болно ми е, че превърнаха историята в най-манипулираната наука в света. Болно ми е, че под името "демокрация" никога не ме попитаха какво е моето мнение и моя избор за всичко важно, което засяга бъдещето ми и това на децата ми. Поне да не бяха използвали толкова лицимерно този термин.
Болно ми е, че от толкова разделителни линии помежду ни накрая ще се зачеркнем като народ.
Има за какво да ми е болно, Вени.
цитирайБолно ми е за това, което се случва. Болно ми е, че са ме възпитали в един дух, аз с с цялото си сърце го приех и повярвах в него, а сега очакват от мен да се отрека от най-светлите кътчета в душата си. Болно ми е, че превърнаха историята в най-манипулираната наука в света. Болно ми е, че под името "демокрация" никога не ме попитаха какво е моето мнение и моя избор за всичко важно, което засяга бъдещето ми и това на децата ми. Поне да не бяха използвали толкова лицимерно този термин.
Болно ми е, че от толкова разделителни линии помежду ни накрая ще се зачеркнем като народ.
Има за какво да ми е болно, Вени.
Тук малцина ще те разберат и одобрят...
цитирайmt46 написа:
Тук малцина ще те разберат и одобрят...