Март е немирник и вечен хлапак,
страшно разглезен и егоистичен,
тип - несемеен, но встъпил във брак
с Марта - доброто, послушно момиче.

Тя неуморно, горката, снове -
ражда му дните, затопля ги, шета...
А той с бродягите - зли ветрове,
й вледенява треви и цветчета...

Но за белите си сочи със пръст,
своята мила женица къщовна..
И крамолите започва ги пръв
винаги с: "Ти си за всичко виновна!"

Недоумявам - наистина как
го изтърпява тя всяка година?
Но очевидно е, в техния брак -
Март е виновен, а Марта - невинна! 

Много ми хареса този опит за реабилитация на Баба Марта!
Точно така - за всичко е виновен Март. Марта е невинна. И не е никаква баба:)
Поздрави!

Имах нужда да се разтоваря с нещо несериозно. Само грижи и тревоги ни стана живота, а и пролетта, напук, не иска да ни постопли. И се сетих за Март и Марта, като повод за кратко бягство.
И да, защо пък Марта да е баба и защо все жените да са виновни за променливото, често студено мартенско време :)

Здравей, Ваня. Хубаво стихотворение. През тази година март е студен, а нали е месец на жените. Да не би жените да са се разлютили?
Това е шега, разбира се. Снощи писах тема за една заслужила силна жена от преди около 8 века.
Поздрави!

Ще го погледна при време. Благодаря!