Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2022 12:28 - Носталгия
Автор: vania23 Категория: Поезия   
Прочетен: 1459 Коментари: 2 Гласове:
18

Последна промяна: 03.01.2022 14:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Носталгия по времена
отминали дълбоко крия -
по шумолене на писма
на развълнувана хартия...

По клетвата за верността,
сърцато дадена на тъмно.
Недоживяла сутринта -
убита миг преди да съмне.

И по мастилен пистолет
в писмо - хартиено стрелбище -
със който младият поет
застрелва се. И проза пише.

Но и по радостта на май,
след който лятото започва,
с усещането за безкрай -
за многоточие след точка...

Носталгия със цвят зелен
по свят, в очакване разлистен...
Оставил е и рани в мен...
Но му прощавам! Беше искрен. 



Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Подобни носталгични размисли ч...
03.01.2022 18:28
Подобни носталгични размисли често ни връхлитат следколедно. Но си права - след зимата идва пролет, с пролетта - надежди за лято с най-щедри многоточия, важното е да си прощаваме и да вървим напред.
За много години, мила Ваня! Нека Новата 2022 година носи на тебе и семейството ти здраве, благополучие, много любов и добър късмет!
Весели празници!
цитирай
2. vania23 - За много години, Вени!
04.01.2022 11:46
donchevav написа:
Подобни носталгични размисли често ни връхлитат следколедно. Но си права - след зимата идва пролет, с пролетта - надежди за лято с най-щедри многоточия, важното е да си прощаваме и да вървим напред.
За много години, мила Ваня! Нека Новата 2022 година носи на тебе и семейството ти здраве, благополучие, много любов и добър късмет!
Весели празници!


Да си жива и здрава и заобиколена от хората, които обичаш и те обичат!

Всъщност това стихотворение го писах през ноември за участие в конкурс "Защо пиша това писмо". Нямаше как да го публикувам тогава. В него съм се докоснала до ранните си младежки спомени. До оня вече далечен свят, в който бяхме по на 13, 14, 15 и прочие години. До приятелствата ми тогава, които уж щяха да бъдат за цял живот, а не издържаха и година... До писмата, които си пишехме с "доживотните" приятели и с помощта, на които някак незабелязано животът ни превръщаше от може би поети, в заклети прозаици... Много разочарования открих в младежките си преживявания. Но и колко голямо очакване, че хубавото тепърва предстои! Това е младостта - трупане на рани, докато си сигурен, че все пак хубавото някога ще дойде и имаш безкрайно много време пред себе си...
Стихотворението спечели поощрителна награда.
Благодаря, Вени, за винаги милите ти и умни коментари! Здраве!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 1053379
Постинги: 333
Коментари: 3501
Гласове: 12833
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031