Тиктакат механизмите на грешки.
Коя от всичките ще се взриви?
Не виждаме. Изписвали сме вежди
и вадили сме своите очи.

И недочуваме. Ни страшен трясък,
и нито силни ударни вълни,
не ще усетят скритите ни в пясък,
отвикнали от мислене глави.

И ако някога запитат: "Как ли
превърна се човекът в руини?",
ще отговорят всички артефакти:
"Загина в опит да се съхрани."  

Звучи апокалиптично. Но сигурно е вярно - сами сме си виновни. Или пък не - просто поредният несполучлив експеримент.
Хубави стихове! Поздравления!

Браво!

Огромно раздразнение предизвиква в мен отричането на истината, само и само да си запази човек жалкото спокойствие. Накъдето и да се огледам, го виждам. Но то е все едно, да си седнал на бомба да медитираш, докато тя закономерно не избухне и не те направи на безпаметни парчета.