Моята слабост и твоята сила -
всеки платил си е свойта цена.
Свикнал си с мене и тъй съм ти мила...
Нямаш си друга - за теб съм една.

Твоята ревност към всичко различно -
малко встрани, по-назад и напред.
Сърдиш се, виждам те, просто за всичко,
дето го правя самичка, без теб.

Моето чувство, че ще се разпадна,
ако си тръгнеш към мрака без мен.
Толкова силно е - смърт ще открадна,
да те преваря в отвъдното с ден.

Твоите болести все по-големи.
Нашите вече порасли деца.
Общите едри и ситни проблеми.
И неизбежната обща вина...

Силна зависимост? Не. Симбиоза -
аз съм ръката ти, ти си ми крак -
без театралност, без никаква поза.
Както се случва след дългия брак. 

Еха, Вани, просълзи ме.
Толкова мило и трогателно!
Много ви обичам с Дидо, прекрасно семейство сте, и откак се знаем, ви чувствам близки!
Радвам се, че сте оцелели като семейство, защото това е трудно ...
И въпреки, че моят път е друг, се радвам, че имам такива Приятели!
Ти винаги си ми казвала: Светът е за Двама!
Бъдете винаги ръка за ръка, с тази обич, която сте опазили!!!
Прегръдки от мен, много ме разчувства, сега ще рева, докато бачкам )))
Ето и поздрав, за музикално настроение към прекрасния стих!
https://www.youtube/watch?v=vCxk4G9oIRM

с, което, авторката,определено..се 'бори'..
от доста време,и, уви, не се справя,задоволително! )

нещо, като Мина, Бомба, която "цъка"...
и си 'чака' Времето..
и няма нужда, тук, от оправдания..
от това, се раждат, ето такива..докосващи миниатюри..
/усмивки от мен, Ваня
Юлия

Прегръдки от мен, много ме разчувства, сега ще рева, докато бачкам )))

Хубаво стихотворение се получи наистина :) Спорна седмица, Веси! Поздрави и преглъдки!

Напрежение има и още как. Ако не ме беше ядосал съпругът, въобще нямаше да го напиша. Канех се да бъде много по-хард към него, а то виж го какво излезе. Явно все пак, дяволът не е толкова черен.
Не е миниатюра стихотворение, което съдържа цели пет куплета.
Поздрави, Юлия! И хубава седмица!

Да даде Господ всекиму такъв брак, такова усещане за единение, за почти органично срастване:

Моята слабост и твоята сила -
.............................................
аз съм ръката ти, ти си ми крак -
..............................................

Усмихнах се и ми стана мило - толкова хубаво си подредила всичко... Спомних си онази мисъл на Толстой за щастливите и нещастните семейства... Нека си приличат дългите бракове - по щастливо изживените семейни мигове, по обичта, която с годините става по-дълбока, по-свидна! Бъдете здрави!

Дай Боже! И какво ли повече да добавя? Всичкото съм го казала в стихотворението. Надявам се всяка жена с дълъг и относително щастлив брак, да се припознае в лирическата героиня, която напълно се покрива с мен самата.

Чудесно написано- поздравления!