Имам три сестри - кресливи врани -
Искам!, Няма!, Как пък не!
Всяка застрашително се кани
другите да накълве.
Искам! си е страшна егоистка
с ненаситен апетит.
Къса нервите ми, щом заиска
с наглия си важен вид.
Като Няма!, няма друга врана,
нито друг, в света, пернат.
Вместо да изкряска само:"Няма!",
тя не млъква на инат...
Как пък не! е влюбена във спора,
а и в собствения глас.
Прави лупинги при спор с простора,
и си мисли, че е ас.
Аз ли?... Аз съм с качества на славей!
Или пък поне на кос...
Само да реша - какво да правя
с генетичния въпрос...

3D портретуване?
Четириизмерно пространство на Аз -а?
Или просто есенна песен в Старата гора?
И за трите не е необходима ни Евклидова геометрия, ни бихейвиоризъм, трябват само чувствителен слух, добро сърце и много талант, а ти имаш и трите.
Поздравления, Ваня!

А може би оглеждане във всички, с които ме среща живота. Колко често приписваме на другите собствените си недостатъци...

и даже поантата въпросителна, дали имаме генетична принадлежност и ние към птиците... :-))
И аз обичам да наблюдавам не само всички животни, но и птиците и кай се държат спрямо ПриРодата... за разлика от хората които постоянно имат претенции към нея, но и един към друг и се мразят и обиждат...
Наблюдавам даже как пеят сутрин на обед и вечер.. не само от славеите аз съм слушал с часове косовете които си говорят на неразбираем за нас език, и то в късните часове...

Ще споделя че съм скандализиран от този блог, където моето скандална поезия е по четена, като чалгата на Слави Трифонов пред прекрасни поети и поетеси..
Приеми моите искрени почитания и искрени пожелания за красива есен и зима както ти сама си ги си познаеш, укак те вдъхновяват и разбираш поетирала...
Лекс

Живеем в такъв свят, в който поезията е едно от последните неща, които се ценят. Така че това изобщо не ме учудва.

Супер е- колко майсторски си преплела имената в сюжетите и си ги свързала с адекватни на тях събития! ...