Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07 10:45 - Все пак
Автор: vania23 Категория: Поезия   
Прочетен: 973 Коментари: 10 Гласове:
19

Последна промяна: 10.07 10:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
О, аз не зная как да обуздавам време!
И се провалям пак при опит за летене.
Поискам ли свой ред в живота да наложа -
за миг проблясва блед, за два - не е възможен.

И си оставам роб на тъмното начало,
на скъсания джоб и тленното си тяло.
Но в слънчевия мрак на тясната си стая,
все пак се питам: Как света да обуздая?

Да го забавя с час, да го равня по мене,
за да направя аз успешното летене...
Но случва се да съм за мъничко свободна -
единствено насън. А сънища не помня...

Ще си измисля мит, ще си създам легенда
и от планински рид, аз все пак ще погледна...
Но не като в Икар - героят не умира!
В измислица макар, ще победя Всемира... 



Гласувай:
19
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Обичам да чета стихове, дълбаещи ...
10.07 19:41
Обичам да чета стихове, дълбаещи "свръхземните въпроси, които никой век не разреши ". Новото подреждане на стиховете също ми хареса - поздравления! И аз опитах наскоро, но не се чувствам сигурна . Може би защото имаме образците на Валери Станков:) Не знам за тебе, но на мене ми липсват неговите уроци по поетическо изкуство всяка сутрин - губим!
Извинявай, че се отклоних, но виждам, че търсиш в същата посока по отношение организацията на стиха...
Обуздаване на времето и на света, равнение по себе си и полет, свобода - интересно и смело. Успех!
цитирай
2. shtaparov - :)
10.07 22:54
За теб е важно да обуздаваш буйствата на буйните- времето го обуздава само Господ
цитирай
3. vania23 - Здравей, Вени, и благодаря за коментара!
12.07 10:52
donchevav написа:
Обичам да чета стихове, дълбаещи "свръхземните въпроси, които никой век не разреши ". Новото подреждане на стиховете също ми хареса - поздравления! И аз опитах наскоро, но не се чувствам сигурна . Може би защото имаме образците на Валери Станков:) Не знам за тебе, но на мене ми липсват неговите уроци по поетическо изкуство всяка сутрин - губим!
Извинявай, че се отклоних, но виждам, че търсиш в същата посока по отношение организацията на стиха...
Обуздаване на времето и на света, равнение по себе си и полет, свобода - интересно и смело. Успех!


Относно подреждането на стиховете, просто няма смисъл да наредя 32 стиха, ако може да са само 16. А тази подредба е достъпна до всеки, който има желание да я ползва, независимо от това, кой я ползва в момента също или я е ползвал преди. Ами, щом ти липсва Валери Станков, винаги може да го следиш във фейсбук.
Все пак, по-важно е съдържанието, а не формата. Често се чуствам пълен затворник. Това е и причината за стихотворението.
цитирай
4. vania23 - Широко ти е на тебе край врата май, май :)
12.07 10:53
shtaparov написа:
За теб е важно да обуздаваш буйствата на буйните- времето го обуздава само Господ

цитирай
5. donchevav - Извинявам се за бурята от негати...
12.07 21:46
Извинявам се за бурята от негативизъм, явно предизвикана от непремерени думи в моя коментар. Сигурно имаш своите основания - много съжалявам, ако съм те обидила! Но за формата не си права: александринът не е шега работа и с риск да си навлека още гняв и неприемане, ще се опитам да обясня. Роден във Франция по времето на Ренесанса (у французина полубългарин П. Ронсар и творците от "Плеадата"), издигнат през Класицизма до норма от теоретика Малерб и естетически обогатен с нов ритъм и вътрешни рими от "прокълнатите поети символисти", този стих достига в началото на 20-ти век и до България. От него се учат най-добрите български поети - творците от кръг "Мисъл", Смирненски, Далчев, Багряна и пр. (Виж например "Псалом на поета" на Пенчо Славейков). И формата е винаги в единство със съдържанието. Например основният мотив у всички модернисти е именно този, за безвъзвратно изтичащото време, което не можем нито да спрем, нито да обуздаем.
Интересувам се от тази проблематика - наскоро някъде споделих, мисля, че в отговор към Марин след един от подобните ми опити - в "Жив днес". Това имах предвид, когато коментирах. Не съм сигурна с какво точно те обидих - исках да помогна. За мене вътрешната рима не е самоцел, нито виртуозна хрумка, нито пестене на място с по-дълъг стих. Съвкупността от тези рими изгражда своеобразна вътрешна тематична мрежа, която помага на съдържанието, като го предпазва от това, да звучи кухо и декларативно. Ето тук аз не съм никак доволна от себе си - това ти писах в порив на искреност, съжалявам! Съжалявам и за отпратката към поет, когото ти явно не харесваш. Впрочем цитираният от мене автор не пише в александрин (шест срички + цезура + шест срички), а в стих 11 +10 срички:). Извинявам се още веднъж!
цитирай
6. vania23 - Вени, знаеш колко те обичам и уважавам мнението ти!
13.07 06:40
donchevav написа:
Извинявам се за бурята от негативизъм, явно предизвикана от непремерени думи в моя коментар. Сигурно имаш своите основания - много съжалявам, ако съм те обидила! Но за формата не си права: александринът не е шега работа и с риск да си навлека още гняв и неприемане, ще се опитам да обясня. Роден във Франция по времето на Ренесанса (у французина полубългарин П. Ронсар и творците от "Плеадата"), издигнат през Класицизма до норма от теоретика Малерб и естетически обогатен с нов ритъм и вътрешни рими от "прокълнатите поети символисти", този стих достига в началото на 20-ти век и до България. От него се учат най-добрите български поети - творците от кръг "Мисъл", Смирненски, Далчев, Багряна и пр. (Виж например "Псалом на поета" на Пенчо Славейков). И формата е винаги в единство със съдържанието. Например основният мотив у всички модернисти е именно този, за безвъзвратно изтичащото време, което не можем нито да спрем, нито да обуздаем.
Интересувам се от тази проблематика - наскоро някъде споделих, мисля, че в отговор към Марин след един от подобните ми опити - в "Жив днес". Това имах предвид, когато коментирах. Не съм сигурна с какво точно те обидих - исках да помогна. За мене вътрешната рима не е самоцел, нито виртуозна хрумка, нито пестене на място с по-дълъг стих. Съвкупността от тези рими изгражда своеобразна вътрешна тематична мрежа, която помага на съдържанието, като го предпазва от това, да звучи кухо и декларативно. Ето тук аз не съм никак доволна от себе си - това ти писах в порив на искреност, съжалявам! Съжалявам и за отпратката към поет, когото ти явно не харесваш. Впрочем цитираният от мене автор не пише в александрин (шест срички + цезура + шест срички), а в стих 11 +10 срички:). Извинявам се още веднъж!


И аз съжалявам, че по този начин възприе отговора ми. Няма буря от негативизъм. Разбира се и, че харесвам много от написаното от Валери Станков. Самата аз го следя във фейсбук, затова и го написах. A аз пиша едва от 4 години. Не съм филолог. Автор съм на горното стихотврение. И ако се е усетило огорчение, то е само защото явно стихотворението ми не ти е харесало. Но ще го преживея :) Е, поне въпреки невежеството си, някак съм използвала александрина, без да знам името му по темата за изтичащото време, без да знам, че за това се използва.
цитирай
7. donchevav - :)))))) Обичам, уважавам и. . . ще ...
13.07 18:08
:))))))
Обичам, уважавам и ... ще го преживея:) При мене нещата са по-прости: единствено твоите книжки стоят на нощното ми шкафче - ако нещо ми е криво, да си оправя вкуса с някое хубаво стихотворение. Не ти трябва да познаваш александрийския стих, Бог ти е дал талант да пишеш. Пиши и не се вълнувай толкова от мнения и харесвания. Реди търпеливо камъчетата по своята пътечка. Едни ще са по-едри, по-остри, други - ситни, годни само за пълнеж. Времето всички ще изглади и подравни - и кой знае, може да си хареса нещо за онзи вековен калдъръм, за който скоро си говорихме. Желая ти здраве и чисто вдъхновение!
цитирай
8. vania23 - Ех, Вени,
14.07 11:57
donchevav написа:
:))))))
Обичам, уважавам и ... ще го преживея:) При мене нещата са по-прости: единствено твоите книжки стоят на нощното ми шкафче - ако нещо ми е криво, да си оправя вкуса с някое хубаво стихотворение. Не ти трябва да познаваш александрийския стих, Бог ти е дал талант да пишеш. Пиши и не се вълнувай толкова от мнения и харесвания. Реди търпеливо камъчетата по своята пътечка. Едни ще са по-едри, по-остри, други - ситни, годни само за пълнеж. Времето всички ще изглади и подравни - и кой знае, може да си хареса нещо за онзи вековен калдъръм, за който скоро си говорихме. Желая ти здраве и чисто вдъхновение!


всеки път чакам с най-голямо нетърпение твоите коментари, защото не четеш по диагонал, а мислиш и чувстваш. А това за нощното ти шкафче, е най-милото нещо, което ми сподели някои от читателите на двете ми стихосбирки. Е, имало е значи смисъл :)
Благодаря, Вени! От сърце ти желая и на теб здраве и вдъхновение!
цитирай
9. shtaparov - (Широко ти е на тебе край врата май, май :) )
14.07 14:12
vania23 написа:
shtaparov написа:
За теб е важно да обуздаваш буйствата на буйните- времето го обуздава само Господ


Ха дано де- чул те Господ! :)
цитирай
10. vania23 - Безгрижно да ти е лятото, Ангеле!
16.07 11:44
shtaparov написа:
vania23 написа:
shtaparov написа:
За теб е важно да обуздаваш буйствата на буйните- времето го обуздава само Господ


Ха дано де- чул те Господ! :)

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 576491
Постинги: 259
Коментари: 3118
Гласове: 10070
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930