Дали земята ще обиколиш,
или във вкъщи ще стоиш -
на място се завърта всичко
единствено край твойта личност.

И около желанието тук
до себе си да имаш друг.
А ако в теб е малко тясно -
за него да направиш място.

Останалото е излишен шум
в отлагано решение наум -
покрай поредната отсрочка
да продължиш, щом сложиш точка. 

Да мислиш, че светът се върти около тебе, си е малко егоцентрично, но да се върти около двама, о, да, това е любов. И за другото си права - точката, уж константа, е една от най-променливите величини. Нали с нея бележим края, а всеки край, казват, е ново начало.
Поздравления за хубавите стихове, Ваня!

Където и да ходим, все около себе си се въртим и нуждата си от друг човек. Останалото е шум, с който крием страха си от важни решения. Това е, общо взето, стихото.
Трудно е да си пише кратко :)

Слагането на точка нерядко е доста мъчително а продължаването след това: още повече! ... Всеки преценява сам за себе си обаче- ти също,дано пък нещата да се оправят!

То е за човека въобще.