Мама я няма. Отиде си милата...
Няма я от четиридесет дни.
Не й достигна ни време, ни силата –
с мен и с живота си да се прости...

Аз оттогава се сърдя на себе си.
С Господ сме скарани и си мълчим –
не разгадавам небесните ребуси,
и ми люти от небесния дим...

Днес, със свещичката за помирение,
път към отвъдното ще осветя...
И доживот ще се питам – къде ли е
непрежалимата мила душа?...

Болката е голяма.

Покъртително тъжно и обичливо!
Вечна й памет на твоята майчица!
И много вярно - не гневът и отрицанието, а светлинката на примирението ни сочи пътя напред и ни стопля като майчина милувка и грижа, носи усещане за утеха, близост и закрила.
Прегръщам те, мила Ваня!

Бог да я прости и светла й памет! ...

Такава болка винаги люти,
че най-обичан пътя е до мама
и няма по-голямо щастие
от нейната прегръдка щедра,
от нейното сърце голямо!
С нея връзката никога не спира,
благодарение на телепатията във всемира!
Непрежалима!
Непрежалима!
Светла й памет!