От изгорялата вяра до пепел
пак ще запалиш от нищото свещ.
Стане ли малко светът ти по-светъл -
своята вяра на друг ще дадеш...

И безнадеждно ще скъташ надежда
в гробище старо пред новия кръст,
че е невярно, че само изглежда...
Не е възможно да станеш на пръст!

И безлюбовно щом спориш с небето,
ще го прекъсваш с любим апостроф -
смисъл, че има... Но само, в което
все пак живее частица любов...

Нито си дявол ти, нито пък Бог си,
но с милиметърче само за век -
бавно, мъчително - сред парадокси -
знам, ще пораснеш... И станеш Човек!

Забележителна поезия- десетият глас е от мен! :)

От безверие, безнадеждност, безлюбовност - толкова вяра, надежда и любов - и мъдро човеколюбие:)
Поздравления, Ваня!

че дори и оксимороните са толкова свойствени за човешкия род... Остава ни надеждата, че те ни водят към развитие. Може би то е толкова бавно, че ни се струва невидимо, но наистина го има. Дано го има!
Благодаря, Вени!

Където има частица Любов, има и смисъл. Поздрав!

За много години, мила Ваня!
Прегръдка от мен!
и дано повече хора се събудят към Човека в себе си...