Колко много край мене преминаха
с:"Добър ден! Как си ти?" и "Довиждане!"
После хищно пастта си раззинало,
ги поглъщаше моето минало.

Бяха малко онези - поспрелите -
да си кажат прочувствено клетвите -
за устойчиви в бури приятелства...
И предателски се разпиляваха.

Драскотини са в мойто съзнание.
С тях на тъмно то някога кае се,
и премята замислено чувството
от тъгата по нещо пропуснато...

И добре, че ми светят искриците
от малцината - от единиците -
те за мъничко ужким припламнаха,
но останаха... Дълго останаха.

Когато свети искрица и думите идат, не бива да ги спираме.

Аз харесвам повечето си стихотворения. Ако не ги харесвах изобщо, нямаше да ги пиша :)
Благодаря!

Винаги е така- много са "офертите",малцина са Избраните

Да, ония, малцината, са ни безценни - те подклаждат с добри дръвца огъня в душите ни и поддържат жив пламъка на вярата ни в човещината.
Но и ония, за малко поспрелите, са ни нужни - мимолетните искри, припламнали в миг и угаснали, дават пълнеж, цвят и празничност на живота ни. И чекват нещо в душите ни - знак, че нищо не е пропуснато, че всичко, уж случайно, без смисъл, е с промисъл:)
Хубави стихове! Поздравления, Ваня!

   Чак сега и аз намирам кондиция да те поздравя. Фен съм за това че пишеш откровено и истинно! И благородно ти завиждам че си харесваш на писаното, както и трябва!
   И аз по едно време пишех тук неща които ми харесваха, вместо принуден от атмосферата тук иронични размишльотини... '-)))
   Дано си върнем спокойствието и вдъхновението и "искриците
от малцината - от единиците...."
   Поздрави и почитание Ваня!
   Лекс

Е, не еднакво го харесвам, разбира се :)
Някои повече, други - по-малко. Някои заради атмосферата, други - заради настроението, трети - заради идеята, а най-харесваните - заради всичко.
Защо "атмосферата тук"? Ние сами я създаваме. Аз обичам спокойните атмосфери - без дрязги, крамоли и заяждане.
Благодаря, Лекс! Бъди здрав и твори!