Здравей! За мъничко съм тук.
В началото съм, но на края.
Говориш ли? Дочувам звук.
Какво ли казваш? Ех, не зная...

Но щом си тука - поседни!
И близо ще сме, и далеко -
през сякаш девет планини,
ще си общуваме чрез ехо...

Деца на времето сме с теб,
а то е хукнала вихрушка -
от нейното "преди" и "след" ,
усещам колко много люшка...

Дано забави своя ход
по нанагорнището стръмно -
та да се чуем в друг живот
или във някое отвъдно...

 

   Бих добавил и моето си вникване в посланието му... Че щом "деца навремето сме", защо не се възползваме от времето за срещи които ни е предоставило? А може би и край някоя еманация на Пролетта ни, или край цъфнало дърво, шепнещо ни изповеди от своето отвъдно... :-)))
   Поздравления за поетичното ти въображение Ваня!
   Лекс

Да опитаме да поговорим тук и сега и да се чуем взаимно. А ако не стане, ще се надяваме на следващата среща - в друг живот или в отвъдно.

Една интересна разходка в човешкото и трансцендентното - от началото на края "тук" до уречената среща "във някое отвъдно". Хареса ми тази космичност в описанието и в мисленето! Поздравления, Ваня!

Щастливи топли дни ти желая от сърце!

Тук по невероятен начин си събрала в едно майсторство, оптимизъм, скептицизъм и любов!

Беше щастлива хрумка.