От прастара и нова вина,
натежало е моето бреме...
А отдавна със него вървя -
тръгнах още в библейското време.

Ева бях в първородния грях,
и поисках наивно да зная...
После дълго с Адама вървях -
все по пътя, обратен на рая.

А по него - въпрос след въпрос...
Давах отговор и съгрешавах.
И когато се срещнах с Христос,
аз избрах да спасявам Варава...

И убивах, и то не веднъж -
за видяна в око на друг съчка.
Пожелавах и чуждия мъж.
Съдех другите - стъпка след стъпка...

А когато била съм добра -
колко бързах да сея доброто...
Но посягах да го обера,
и поникваше пак естеството...

Аз съм в многото Божи деца.
И дано пак по пътя Го срещна.
Ще Го питам тогава така:
Ех, защо Ти създаде ме грешна?!...

много оригинално стихотворение. Поздравления за идеята.

Може би е малко трудно смилаема за читателя. Наскоро препрочитах Библията. Тогава ми хрумна.

Ще Го питам тогава така:
Ех, защо Ти създаде ме грешна?...

Изначален въпрос. Като библейските сюжети, до които си се докоснала, следвайки своята героиня. Хареса ми сложният, динамичен, противоречив образ на жената, който си изградила. Поздравления, Ваня!

Невероятно добро е,изключително!

който си задавам, откакто прочетох за първи път Библията. Наскоро я препрочитах за трети път. Още не мога да си отговоря на него.
Благодаря, Вени!

Благодаря!

Само такива!... Чудесно е.
Искам, не да допълня, защото няма какво /дори и препинателни.../, а само да споделя:
Не безгрешността ни прави праведници, а непрекъснатия осъзнато необорим стремеж към нравственост, нравственост според нивото на сърдечна ни чистота. Която ни открива Бога. "...чистите по сърце ще видят Бога."
А твоето сърце е като тук /в стиховете ти/ по детски чисто. ...Да те благослови Бог Господ да опазваш тази своя по детски чиста сърдечност...
Думи нямам за библейската ти образованост и дълбокосърдечен прием на посланията в текстовете на Книгата на книгите!..

Радвам се, че ти хареса :) И още повече се радвам на светлото ти тълкуване на Божията обич и опрощение. Прав си, Бог цени в нас стремежа към чистота и надрастване на нас самите през годините.

всичко,е само..Уроци..и даже,Игра..

Време ти е..да го надскочиш,ванка..
ето,този Акт /скок/ аз наричам смирение...алхимия..
другото, е социално-битуване..Его..

ехх.. тез рими, хич не ми са на сърце...
но, винаги,ще те подкрепям..по Пътя..
скачай от Скалата, и по Пътя, направи си крила..
юлия ......)