Приличаш на минно поле -
където и както да мина,
аз стъпвам убийствено зле -
взривявам проклетата мина!

А аз не очаквах война -
приятеля виждах във тебе.
И вярвах - от твоя страна -
ти виждаш пък същото в мене...

Но стъпвах по чужди вини -
взривявах за други заряди,
разклащах защитни стени....
А мене?! Та ти ме забрави!...

Щом чуждият грях е простен,
и видиш зад моето име
не друг, а единствено мен,
тогава... Ех, ти потърси ме...

 

има това стихотворение. Ще ти открадна идеята, ей. Толкова ми хареса.
Шегувам се, разбира се.

който е успял да осмисли, че често общуването с друг човек напомня на минно поле, в което мините са заложени за негови стари врагове, ще успее да разбере за какво говоря...
Благодаря, Роси!

Чудесно описан приятел със стари рани, които дори да взривяваш... все е за добро, да знаеш. Катарзис е.
В поезията пълнокръвната идея даваща живот на стиха, е най-важното можене.
Другото е занаятчийството в музиката и ритмиката на стиха, а то постижимо ако ти е дадена лекотата на чувстваш мелодията на думите. :)))

Да, права си. Истинската поезия идва не е от перфектния ритъм, дори не от чудесния изказ, а от умението първо да почувстваш нещото и го преживееш и изстрадаш по само твоя си начин, след това от него да родиш самобитна идея и най-накрая - да имаш и занаятчийския майсторлък да я сплетеш в стих. Ритъм и рима се учат - на идеи никой не може да те научи.
А текстът на стихотворението ми е преживян от мен. Не вярвам много да го разберат, но не е и нужно.

О, да, има такива хора - целите са гняв и болка, и рани, зле прикрити под тънка, едва засъхнала коричка. Общуването с тях е ходене по минно поле - намерила си страхотна метафора! Най-много ми хареса финалът - пълен с доброжелателност, но и с овладяно чувство за собствено достойнство:) Поздравления, Ваня!

Всички се случва понякога да сме минни полета - никой не е застрахован. И тези хора се случва да имат страхотни качества, да са прекрасни в много отношения. Но... когато някой е важен за теб и знаеш защо ти е важен и го цениш много, а се окаже, че той не вижда теб, а някой друг, който някога го е наранил и е готов дори на лоша постъпка към теб... Лошо, жалко, но... длъжен си да се отдръпнеш - да, заради собственото си достойнство. Всеки заслужава да бъде ценен заради това, което носи в себе си.

Не съм те забравил- тръгни,
и бързо ела потърси ме.
Мини през морета,вълни,
и в бурята пристан стани ми.

ритмичен и оптимистичен Ангел :)