Закърпена и малка,
и с неугледен вид -
съвсем провинциална
е улица "Давид".

Наглед една и съща -
с очукан тротоар,
и с циганската къща,
тя все пак има чар. -

Не с някакви павета,
не с някой скъп палат,
а с кестени - дървета,
които на инат,

оставени без почва,
сред черния асфалт -
нагоре се проточват -
с куража да растат.

И сякаш, че се бори
животът упорит -
небето да събори
на улица "Давид"...

А после да му каже ,
вселил се скромно в тях:
"И сред асфалта даже -
видя ли - оцелях!"

за нова книга, не се помайвай и не се отказвай. Мъдро е.

Нека се натрупат повече стихотворения, които заслужават да се отпечатат. Единствено времето е критерий - кое наистина е добро. Няма смисъл да се бърза.

Представих си как твоята малка уличка "Давид", подобно на своя митичен едноимец, опъва гигантска прашка върху клоните на старите кестени и цели небето. И някак повярвах, че историята може да се повтори - дребната инатлива шепа живот да победи своя асфалтов Голиат.
Много ми хареса - и идеята, и тази лекота и песенност, които май стават твоя запазена марка:))) Поздравления, Ваня!

Не съм и подозирал за улица с такова име,а ти си направила майсторско изкуство от нея!

Всяка сутрин минавам по тази улица и отдавна нося идеята да напиша стихотворение за нея. Но какво да бъде, как да бъде? - не знаех до оня ден. Радвам се, че успях най-сетне да я пресъздам.
Много приятно ми стана снощи, когато приятел във фейсбук ми сподели, че живущи на улицата са го харесали и казали, че много точно съм пресъздала духа й.
Да, без да съм търсила съзнателно аналог с мита за Давид и Голиат, препратката все пак се получи. Давид отново победи.

Има, има такава улица в моя град - с шпалир от кестени :)
А за майсторството - винаги може и по-добре,

Превъзходно си го написала всеки случай,римите с името на улицата пасват идеално!