Защо ли ми пишеш, момче,
когато е толкова ясно,
че нямам във мойто сърце
за тебе /повярвай ми!/ място?

Къде да те сложа, кажи?
То, милото, все ми говори:
"От твоите чувства тежи,
а ти ме препълни догоре!" -

Прибрала съм стари вини...
И вечната своя тревога...
Сражения в доста войни,
които със себе си водя...

Какво съм за тебе? Жена,
но чужда. Затуй съм ти сладка.
И толкова нямам цена,
че даже ме искаш безплатна.

Така че - недей! Не пиши!
Опитай при някоя друга.
Или те съветвам - иди
при своята вярна съпруга...

 

но сигурно ли е, че съпругата му е вярна?...

Много лично лирично обръщение, изречени истини, други само загатнати - и едно голямо намигане - към имплицитния събеседник и към читателя. Хуморът много добре ти се получава - а по принцип е едно от най-трудните умения при създаване на текст. Поздравления, Ваня!

Мисля, че той е сигурен, че тя му е вярна, въпреки че иска чуждата да е невярна към съпруга си, за да бъде с него. Двоен, мъжки, лицемерен стандарт...Това са отношения, които за да бъдат разбрани трябва поне малко да бъдат преживени.
Каква е съпругата в действителност? Нека всеки читател да си отговаря сам. При някои ще е вярна, - други - ще поставят думата в кавички.

Беше лесно стихотворение за мен :) Поредното доказателство, че когато знаеш предварително отношението си, стихотворението се ражда по-лесно.

Много точно, Ваня.
Никога не ми бе хрумвало да пиша стихове за такива хора, само гледам деликатно да ги отрязвам...но ти си го направила перфектно. Евала!

Случва се даже да са и добри хора. А и всичко в живота заслужава стихове. Благодаря!

Много ми хареса. Умна поетеса си ми ти.

Браво,страхотно е- дори ме подсети за народната песен,в която на същия въпрос момчето отговаря "во леви-десни джебове" с което иска да каже,че зависи само от доброто желание!

Но... съвсем не е достатъчно... И ти благодаря!