То беше клонче, люшкано от вятър,
на белоствола, кичеста бреза -
отдадено напълно - без остатък,
на сладката си вятърна съдба...

Живееше без вчера, днес и утре -
единствено във своето сега,
когато вятър влюбено се втурва
в зелените му мънички листа.

Щастливо бе във всичките сезони. -
Пътуваше със тях сред светове,
в които се разлиства и се рони,
играещо с различни ветрове.

Смирено, без съдбата си да съди,
за него всичко бе добре дошло. -
Приемаше го с: " Нека тъй да бъде!"
И без въпроси: "За какво?... Защо?"

Аз гледах го - пред мен снага извило -
с горчиво-сладка вятърна съдба,
безпаметно, без избор... Но щастливо!
Да можех в него да се преродя...

Хубаво е.
Всъщност клончетата на дърветата са много по-човечни от нас.

Природата ни показва какви трябва да бъдем и ние. Например, няма по-голям учител в Любовта от нея.
Но... да си човек е най-трудното възможно нещо.

Владееш прекрасно математиката на думите!
Умееш да ги подреждаш в уравнения- стихове!
И който ги реши- намира смисъла им!

Хубав ден!

но нека отговора да бъде индивидуален за всеки :)

Здравей, Ваня. Прим първото прочитане на твоите стихотворения набързо не виждам смисъл, но обикновено ги препрочитам и тогава разбирам за какво става дума.
Поздрави!

И че разбираш. Наскоро си мислех, че има две големи групи хора - едните си мислят, че след като не са ги разбрали другите, значи са глупаци, които не могат да мислят и разбират. Другата /по-малка/ група се притеснява - след като не са ме разбрали, то явно аз не съм обяснил правилно и по най-добрия начин нещото за разбиране. Аз съм от втората.

Браво, Ваня. Прекрасно е.

Толкова мило успоредяване на човешкия с природния живот, че ме изкушава в духа на този образен паралелизъм да продължа с тълкувания на принципа "С това авторът иска да каже, че...", някаква алюзия с носталгията по детството например... но не, няма да го направя:). Когато битието натежи, често искаме да сме клончета по вятъра, казала си го по един великолепен начин!
Чудесна миниатюра! Поздравления, Ваня!

Описах почувстваното, докато наблюдавах едно малко бреозвоо клонче, което се люлееше от вятъра :)

в различни посоки може да тръгне тълкуването. Мисля, че така е и по-правилно, вместо да казвам само едно недвусмислено.
Но... да! Натежава сложното човешко битие - иска ти се да живееш простичко, безгрижно, безпаметно, без нужда от избори и винаги - с любимия вятър...
Може би на нас - хората - е отрдена най-трудната задача...
Благодаря ти!

Чудесен ритъм в успокоителен стих,който намеква за мир и любов

От всичко по малко,някой път по повече :))