:)))))))))))
И аз така обичам да си почивам.
Запази си усмивката!

Успех!

Ако се усеща и самоиронията, значи успехът е постигнат :)

Е, уморително е, няма как...

Истината е, че не е за всяка уста лъжица :)

Прочетох го отново.
Добро е сатиричното ти слово.
Но трябва да добавиш,
че който там пътува,
разбира,
че локумът им не струва.

Вай Воф

Да разбирам ли, че не ти е харесал Истанбул?
Това е един прекрасен град, кръстопът на цивилизациите и поне десет пъти по хубав от софия или москва.

Но...

Не ядох аз локум,
но знам - излишен шум
се вдига за храната,
че много е богата...

Не, не съм справедлива - имат и хубави неща. Ядох бюрек, баклава, дюнер, техните мънички кебапчета, на които им казват кюфтета... Някои неща ми харесаха, други - не толкова... Може би след големите суперлативи от познати, ходили преди мен имах прекалено големи очаквания. А и три дни са прекалено малко...

А Истанбул е уникален град с огромна история. Жалко, че не владея телепортацията, за да мога да му се насладя така, както заслужава :)
Както обикновено става - мине ли време - неудобствата ще се забравят и ще остане само хубавия спомен.

Браво- много интересно описание,човек се вживява докато го чете!

Нищо сериозно :)

Това е най-прекрасната умора - след като си обикалял с часове чужди градове и държави.
Конкретно за истанбул - 4 пъти съм бил и винаги ме е възторгвал. Но не маршрутите на масовките от туристическите агенции, а малките тихи улички.

Може би, ако не беше масовката на туристическата агенция, от която дъх не можах да си поема, щях да успея истински да се насладя...

Много сладурско стихче, Ваня!
И моите роднини ходиха на такава екскурзия през април и много им хареса.
Аз още не съм ходила )))

съм убедена, че изобщо няма да се умориш като мен :)
Прегръдка, Веси!

Може да не владееш, но мен стихът ти ме телепортира...
:)))

а опашките по границата - ужасни.
Бях миналата година в Истанбул с автобус, първият път беше на круиз и не видяхме много за няколко часа.
Голяма лудница е, даже по-голяма от Лондон, дето цял свят се е изсипал. Опашката пред Долмабахче сарай беше по-голяма от тази в Лувъра или Уфици, накратко най-голямата, която съм виждала изобщо. Прословутия покрит пазар го минах за 5 минути, като влязох през единия вход и моментално се измъкнах пред най-близкия следващ, видя ми се ужасно. Хората от групата накупиха всякакви боклуци оттам. Една си купи 3 чифта дънки и нали няма къде да се пробва, после два не й станали, та кел файда от подобен шопинг. Не си губих времето с подобни глупости и си спестих нерви.

Но имаше други много интересни неща, останах доволна, като изключим самото пътуване и дремането на границата.

То на мен и лошо ми става за разкош :)
Да, определено имаше и интересни неща. Накрая лошото се забравя и остава един пъстър и добър спомен.

все пак имаме късмет, че живеем във век, когато са възможни автобусни и самолетни пътувания, ами по-преди - конски впрягове и т.н. Или пък кораби, пътуващи със седмици. Направо сме си късметлии.
При телепортациите мисля, че ще се изпорти цялата работа. Хората даже може и да спрат да пътуват физически, ами само виртуално. Лягаш във фотьойла с уред на главата и бам! - вече все едно си там, ама няма да е баш същото.
Та така - да се радваме на каквото имаме. Пътувам най-често със самолет, но отвреме-навреме опирам и до автобус за по-кратките дестинации. Има страхотна екскурзия до Вила Армира до Ивайловград, ако не си ходила - препоръчвам.
Поздрави