Добре дошъл във нашата игра!
Тук често я наричаме "Любов".
При нея търси се душа с душа
в сценарий вечен, ала сякаш нов.

Играем я по древни правила:
участваме със собствен идеал.
а за да не боли реалността,
покриваме я с илюзорен шал.

В началото стои и чака Тя,
облечена с желан от тебе чар.
"Това е съвършената жена!" -
прошепва идеалът ти със жар...

А тя човек е, не жена - мечта 
и гледа те с илюзии - очи
Участничка във старата игра
с човешка радост като теб шепти:

"Нима дойде най-сетне любовта?!"
Но пламъци от силния пожар
горят във вас лъжа подир лъжа -
и светят силно - пътеводен фар...

И може би единствено така
човекът във игра като дете,
с протегната към другия ръка,
болезнено се учи да расте...

някак да понесем..Реалността..
което си е тежка задача за сама Душа..
поздрави,ваня..
както винаги, си мъдра и добра..
кажи речи..перфектна..

Ами, ами, нито добра, нито мъдра, да не говорим - за перфектна :)
Поздрави!

Възхищавам се на умението ти да онагледяваш абстрактните същности, да превръщаш и най-отвлечените понятия в низ от познати действия! Това търсене опипом на "собствен идеал" с очи, закривани от "илюзорен шал", ми напомни любимата детска игра на "Сляпа баба":)))
На мене лично първият вариант - до строфата с "растеж", повече ми харесваше - придава нещо чисто, детско на идеята за търсенето на любовта като детска игра, осмисля и въздига - докато прибавената нова строфа за умъдряване в познанието ме настройва някак библейски печално с това внушение, че да, любовта не е игра, не е и чудо - и това се знае от векове - и да, няма смисъл да търсиш своята любов /и щастие/, те ще дойдат тогава, когато ти е писано, а не тогава, когато ги желаеш и преследваш. Не че не е вярно, но човек разбере ли това - по-добре да ляга да мре:)))
Хубави стихове - отново! Поздравления, Ваня!
.

А може би любовта не е онова състояние на влюбеност, при което непрекъснато правим проекции и пренасяния на разни въображаеми наши желания. Може би това са необходими "експлозии", които те карат да преосмисляш, да търсиш, докато се съвземаш след тях... Но това съвсем не е любов... Може би... :)
Странно ми е колко много е изписано за любовта - това е най-любимата, най-експлоатираната тема в изкуството, а ние продължаваме да не сме много наясно какво точно представлява тя и я обличаме с чувствата, които изпитваме в момента за наше собствено удобство. Но категорично - какво всъщност е Тя? Покрай Свети Валентин изгледах един разговор с двама популярни психолози по темата - и те... знаеха ли, не знаеха ли... не можах да разбера. Като че ли знаеха само какво не е тя. А дали наистина го знаеха?...
А последната строфа на мен ми е оптимистична. Аз вярвам, че макар и невидимо бавно, еволюция в човека има и полека чрез колективното несъзнавано, предавано от поколение на поколение, най-сетне човекът ще узрее до онази - Истинската, която може би и сега е при нас, но малко хора наистина са в състояние да я познаят.

ваня,това за Психолозите,които нищят..любовните мъки..
най най ми хареса в твоите поредни интимни търсения..
Любовта е всичко.. и нищо..
просто Енергия/пазар на Енергия
всички други „алабализми са измислили, най вероятно комунистите
мисля, че ти предложих вече „Науката за Любовта-Джон Бейнс
нищо друго по-смислено не съм чела по темата..
а,ти си падаш по философските..камъни..
потърси я..
хубав ден,Любовта е във въздуха..
затова в Книгата се говори за..безусловна любов..
това е лууш, Енергия, Етер, въздух..под налягане..
усмивки от мен..

Ще я потърся и прочета с интерес. Благодаря!

Страхотно е- невероятно красиво,изключително!

"И може би единствено така
човекът във игра като дете,
с протегната към другия ръка,
болезнено се учи да расте..."

Предпочитам да подчертая това четиристишие!
Поздравления, Ваня!
П и е р

Благодаря, Ангеле! Бъди здрав!

Добре, и без това не съм убедена в последното. Нека читателят е доволен - ще премахна последната строфа.

Прекрасно е- за пореден път го прочитам,вълнуващо и с невероятен ритъм!

Всеки чете и вижда различно. Ти виждаш най-положително :) А във фейсбук чак ми се поразсърдиха... и съчиних ей това стихче :) -

Сърди се читателят, роптае -
иска ведър, позитивен стих.
На цветя и ведрост да ухае
с поетичен шепот нежно-тих.

Това готино и закачливо стихче ме развесели- благодаря ти!