Приятелството - огледало за души,
които доверчиво се оглеждат,
и виждат се с добронамерени очи,
и с толкова човешката надежда -

да срещнат себе си в море от самота,
в очи на друг красиво отразени,
с погалена и приласкана суета,
но с грешки, невидени, непростени...

Така започва то. Уви, със слепота.
С очаквания, стигнали небето,
но после, приземени от реалността,
разбиват се със болка във сърцето.

И ако то успее да се раздели
с напразните си глупави надежди,
приятелството…може и да се роди,
облечено във истински одежди...

за химеричните и реалните приятелства, Ваня.

Проверено в практиката.

а, може би и твоят живот..
съжалявам,да го кажа ,ваня..
аз не мисля така..
и съм на 100% искрена..
поезията не е само стъпка, и рима..
ако греша, прощавай, и удари мА..
уютна вечер ти желая!

е стъпка, рима, радост и веселие, а, да - да не забравим, и любов, разбира се :)
Хубавото го живея и много рядко ще изпитам необходимост да пиша за него, а стихото е вдъхновено от скорошна случка.
Хубава вечер и на теб!

Приветствам идеята за кредит на доверие във всяко ново запознанство. Чудесно е, когато виждаш у човека насреща потенциален приятел. С такава нагласа се живее лесно - да изглеждаш дружелюбен и сърдечен в очите на другите, светъл и добър в собствените си очи, това е удивително усещане! Вярно е, че често следват огорчения и разочарования - малки лъжи, дребни предателства, край на илюзията ти за огледалната твоя същност в душата на другия. Но това е животът. Важно е вярата да не оскъднява /няма как да минем тук без Вапцаров:)))/, да не се превръщаме в зверове - в грозни субекти с потъмнели от перманентен гняв лица, които гледат злобно под вежди и във всеки човек виждат потенциален злосторник и враг.
Все реалности, мила Ваня, можем да си избираме. Впрочем ти си направила чудесен морален избор, проследявайки перипетиите пред едно приятелство и светлия финал на неговото възраждане от пепелта - "облечено във истински одежди", без излишни илюзии, без химери.
Стиховете ти много ми харесаха! Поздрави, Ваня!

Аз също давам кредит на доверие, а колкото по-голям и по-искрен е бил той, толкова по-болезнено се преживява предателството след това. Но то е такова само в нашите очи, в очите на другия е нещо друго. Всеки намира приемливи мотиви за неприемливите си действия.
Приятелството наистина съществува, аз вярвам в него, защото го познавам, поради това и финалът е оптимистичен, само че не е илюзията, която ни се иска да бъде. Не е редно да търсим себе си в друг човек или своя по-добра версия, и когато той ясно заяви, че няма нищо общо с нашата илюзия, да го...
Да, лесно е човек да стане "грозен субект с потъмняло от перманентен гняв лице, което гледа злобно под вежди...". Въпрос на избор. Можеш да избереш и да си "дружелюбен и сърдечен, светъл и добър в собствените си очи". Но по-добре да го направиш с ясното съзнание за поне някои от подводните камъни. Няма как, трябва да се защитаваме... А и истинското благородство идва с осъзнаването на собствените ни грехове, грешки, с излизането чрез страдание от повърхностното. Другото често е един несъзнаван фалш, който кара човечеството да страда и да се върти в порочен кръг.
Поздрави, Вени!

Истински, честни приятели се срещат трудно, рядко...

в света има дефицит на истински неща - пряко следствие от дефицит на истина и честност.

обществено-стадни принципи, и жалки апологетики..
Света е съставен от Личности, или бъркам..
всеки сам създава своя Свят..
точно като едно Огледало..
ти,опитваш ли, ваня?
извинявай за повторното включване,но нали пишеш
на социална тематика..
поздрав,Юлия

опитвам, де ще ида :) "Личност" е силна дума. Светът е съставен от хора, които могат да станат личности, а могат и да не станат. Атрибутите на една личност са доста задължаващи - воля, свобода, разум, способности, самосъзнание и други. Радвам се, че ти се приемаш за личност с всичките й атрибути. Но нека го кажа така, според твоите разбирания - Личността е равна на Войн. Огледай се, Войни ли виждаш около себе си...
Поздрави!

Чудесно е,страхотно и оптимистично звучи- поздравления!

Казваш. Ваня, че "приятелството…може и да се роди". Но как ще стане това, ако към теб се обърне изневиделица някой "грозен субект с потъмняло от перманентен гняв лице, което гледа злобно под вежди...", както Венета цитира.
Преди седмица-две се опитах да опиша какво виждам в един блогов терорист:

Описание на един блогов фотоаватар:
Присвил очи, възвил перчем, намръщен, зъл, подпухнал като бухал, зачервен и голобрад, неспособен никому да бъде брат, червив по убеждение, замислен издълбоко как да пооглозга някого до кокъл, късоврат, брадичка и уста на тромпетист, а може би пригодни и за флейта, а защо да не захапят свинска флейка в Морската градина баш на седма пейка, отредена за таланти, но обсебвана и от пазванти?

Описание на перманентните изяви:
С присмех среща всичко ново, т.е. теми търси наготово, за да се присмее; даже тези, дето му пригласят, злия негов нрав отнасят, щом пропуснат да му се умилкват; имитира чужди НИК-ове и сексуален кеф изпитва, чуе ли протести, викове; и за капацитет се има, Боже мили; май във вените тече не кръв човешка, а Дяволът налял ги е по грешка не със друго, а с оцет.

Извинявай, Ваня, че правя такъв коментар след толкова човечната ти творба, но тя буди размисли и е естествено да се очакват многолики реакции. Според мен, колкото и дружелюбно да си настроен към заобикалящия те свят, някои двукраки, които се имат за човеци, сами предизвикват презрение и изключване от потенциалната възможност за приятелство.
Бъди жива и здрава!
П и е р
ПС - Бях три дни в града на Ботев и закъснях с прочита и коментара.

Имаш душа за оптимизма и затова го виждаш. С това стихотворение се убедих, че всеки вижда според способностите, които има. Бъди здрав!

и благодаря за свежия ти коментар, който ми допадна - два пъти го чета, два пъти се усмихвам :)
Не знам кой е този "блогов фотоаватар". Да, има и такива, за съжаление, и когато съм настроена особено човеколюбиво си мисля, че и до тяхното сърце може да се проправи път. Нещо ги е направило такива. Но аз въпреки цялото си временно черногледство си оставам май оптимистка по отношение на човека.
И аз преди година бях в Калофер - чуден град с възрожденска атмосфера!
Жив и здрав бъди и ти!

Тази сутрин имах една зашеметяваща,грабваща разума и сърцето ми среща- тя ме накара повторно да прочета това стихотворение,за да опитам отново да ги намеря.

но от сърце ти желая успех!

Няма проблеми,но благодаря от сърце!

Да, сложна тема. Въобще, човешките взаимоотношения са сложна тема.
Всеки живее на своята планета, образно казано...затова и стават толкова много разминавания и разочарования..но пък човек не бива да се отказва да търси хора от "своята планета"....
Поздрави, Ваня!
Харесват ми откровените и трогателни стихове, които пишеш.
Прегръдка!

ами много сложни. Може би разковничето е да дадем правото на другия да бъде различен от нас и да не му се сърдим за това.
Прегръдка и за теб :)