Постинг
25.11.2017 06:34 -
Направиш ли добро, мълчи!
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 3793 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 26.11.2017 10:12
Прочетен: 3793 Коментари: 22 Гласове:
18
Последна промяна: 26.11.2017 10:12
Направиш ли добро, ти замълчи!
За друг, а не за себе си го правиш.
Дори на скрито вечно да стои,
нескромно е сам себе си да хвалиш.
Защо шумиш от празна суета?
Със нея ти доброто си отричаш.
Че важна ли е хорската мълва?
Подире й без смисъл е да тичаш.
Не чакай да получиш нещо в дар.
Дори от благодарност няма нужда.
Откак го има този свят тъй стар -
да си добър в теб щастие събужда.
А и доброто е като вълна -
подемаш я, след тебе се издига...
Ти отвори във себе си врата -
от теб до други хора тя да стига...
Но ако не искахте да се похвалите, нямаше да пишете стихотворение, по асоциация на моето. Поздрави.
цитирай
2.
ladylady -
ваничка,носиш хармония, красота..омиротворение/ не мога по добре да го кажа..
25.11.2017 08:52
25.11.2017 08:52
rosiela написа:
Но ако не искахте да се похвалите, нямаше да пишете стихотворение, по асоциация на моето. Поздрави.
за Бога!!!!!?
За съжаление, Вашето не съм го чела... Ще го потърся сега.
цитирайДано е така, Юлия.
цитирайНе се хабете да търсите произведения на баба РО. Всичко , произведено като пУезия на този свят е плагиатствано от тази звезда на пУезията. Включително и стиховете на Чу, а и на всички останали тук. Най-вероятно и Ботев, Вазов , Смирненски, Яворов и всички останали също са преписвали от гениалното й творчество. А може би и Шели, Бърнс, Рилке, Хайне и пр. Сигурно...
цитирайБраво- колко хубаво разбираш че се стремим да правим добро откак сме родени,но признание не винаги дочакваме...
цитирайРадвам се, че Ви е допаднало. А за другото, може би, недоразумение е станало...
цитирайПризнанието не е важно. По-важно е да сме щастливи, докато сме добри :)
цитирайПрекрасно,благодаря Ваня!:)
цитирайИ тази творба събуди у мен за пореден път следният въпрос” Може ли добрата поезия за „доброто” да прави хората по-добри? Установено е, че добрият човек става още по-добър под влияние на истинската поезия. За лошия – дори да прочете подобно стихотворение (макар и само от любопитство) – резултатът е обратен; става по-лош. rosiela може би е подходяща илюстрация на тази истина.
Преди месеци в “ПАНОРАМА „ на БНТ Лили Иванова, между другото, каза: „… ставаме все по-лоши”. Това е истина споделяна от все повече хора по света. Но причините за този феномен си остават тера инкогнита. Интересно ми е, да чуя мнението на много хора по този въпрос.
цитирайПреди месеци в “ПАНОРАМА „ на БНТ Лили Иванова, между другото, каза: „… ставаме все по-лоши”. Това е истина споделяна от все повече хора по света. Но причините за този феномен си остават тера инкогнита. Интересно ми е, да чуя мнението на много хора по този въпрос.
Моля :) Радвам се, че ти е допаднало!
цитирайАз имам обяснение на този феномен. Възможно е да не е изчерпателно, но ще го споделя с Вас.
Никога човечеството не е било в подобно положение. Външно живота ни изглежда по-лесен, но психологически сме непригодни /или поне в повечето случаи/ .
Ще дам един пример. Приеха България през 2007 година в ЕС, но това бе едно принудено присъединяване на страна, която е имала съвсем друго минало, вървяла е по друг път. Никой не попита народа иска или не да се присъединява. Изкуствено и напудрено уж отговорихме на някакви критерии и толкова. И, разбира се, нищо добро не последва.
Така е и с човекът. Векове живя по друг начин - близо до земята, с по-малко стрес, с по-малко информация, с много по-малко възможности за избор и изведнъж! - без да можем да се адаптираме, НТП ни запрати в една нова среда. Резултатът е стрес, водещ до озлобяване. Всеки се спасява, както може, обикновено затъвайки все повече.
Нужно е да се чете - това е противоотровата, а колко малко са вече хората, които го правят...
цитирайНикога човечеството не е било в подобно положение. Външно живота ни изглежда по-лесен, но психологически сме непригодни /или поне в повечето случаи/ .
Ще дам един пример. Приеха България през 2007 година в ЕС, но това бе едно принудено присъединяване на страна, която е имала съвсем друго минало, вървяла е по друг път. Никой не попита народа иска или не да се присъединява. Изкуствено и напудрено уж отговорихме на някакви критерии и толкова. И, разбира се, нищо добро не последва.
Така е и с човекът. Векове живя по друг начин - близо до земята, с по-малко стрес, с по-малко информация, с много по-малко възможности за избор и изведнъж! - без да можем да се адаптираме, НТП ни запрати в една нова среда. Резултатът е стрес, водещ до озлобяване. Всеки се спасява, както може, обикновено затъвайки все повече.
Нужно е да се чете - това е противоотровата, а колко малко са вече хората, които го правят...
In the Mood for Love - Shigeru Umebayashi
ето тази музика ви изпращам
нека повече Състрадание да има..
не обичам думичката..любов..
не е виновна ни НСР,нито НТР
ваня,процеса на Еволюцията, е дело лично и самотно,говорили сме многоо....
/ аз пък срещам все повече.. хубави хора/и не само в Германия, и в Б-я
блоговата среда е анонимна,изкривена, и..меркантилно организирана, даа
но,въпреки това и от 5 000км си личи, кой ,какъв е..
още веднъж,благодаря за твоите мъдри слова, ваня
приятна почивка, и добро настроение!
Юлия
цитирайето тази музика ви изпращам
нека повече Състрадание да има..
не обичам думичката..любов..
не е виновна ни НСР,нито НТР
ваня,процеса на Еволюцията, е дело лично и самотно,говорили сме многоо....
/ аз пък срещам все повече.. хубави хора/и не само в Германия, и в Б-я
блоговата среда е анонимна,изкривена, и..меркантилно организирана, даа
но,въпреки това и от 5 000км си личи, кой ,какъв е..
още веднъж,благодаря за твоите мъдри слова, ваня
приятна почивка, и добро настроение!
Юлия
Да, лично и самотно е. Накрая в този контекст споменавам четенето. Поне на мен ми помага. Аз също срещам хубави хора. Дори понякога ме изненадват.
Приятна и на теб, и весело настроение!
цитирайПриятна и на теб, и весело настроение!
vania23 написа:
Признанието не е важно. По-важно е да сме щастливи, докато сме добри :)
Да- определено това е водещото!
Здравей, Ваня. Тук е момента да те похваля не само за това, но и за останалите стихотворения.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Благодаря ти! Радвам се, че ти харесват :)
цитирайТочно така :)
цитирай"А и доброто е като вълна -
подемаш я, след тебе се издига...
Ти отвори във себе си врата -
от теб до други хора тя да стига..."
цитирайподемаш я, след тебе се издига...
Ти отвори във себе си врата -
от теб до други хора тя да стига..."
:)
цитирай12. vania23
Започвам отговора с коментар на последното ви изречение: „Нужно е да се чете - това е противоотровата, а колко малко са вече хората, които го правят...” Това е истина, но не цялата. Срещал съм много начетени негодници. Важно е какво и как се чете. Но така или иначе четенето е само половинката от илача. Другата половинка е ПРАВЕНЕТО. Изработването дори на най-обикновени предмети доставя несравнимо удоволствие и превръща в Човек, роденото като животно човешко същество.
Вашето обяснение на проблемния феномен е вярно. Разбира се, че не е изчерпателно и не заради ограничения обем, а заради това, че не е дедукция от най-обща за социума абстракция. А тя може да бъде само една - Марксовото определение на човешката същност: „… човешката същност не е абстракция, присъща на отделния индивид. В своята действителност тя е ансамбълът на всички обществени отношения.” В господстващата система на капиталистическите обществени отношения е скрит търсеният отговор. Иманентната им невъзможност да са развиват в синхрон с развитието на производителните сили на обществото, е източникът на всичките злини на съвремието ни.
цитирайЗапочвам отговора с коментар на последното ви изречение: „Нужно е да се чете - това е противоотровата, а колко малко са вече хората, които го правят...” Това е истина, но не цялата. Срещал съм много начетени негодници. Важно е какво и как се чете. Но така или иначе четенето е само половинката от илача. Другата половинка е ПРАВЕНЕТО. Изработването дори на най-обикновени предмети доставя несравнимо удоволствие и превръща в Човек, роденото като животно човешко същество.
Вашето обяснение на проблемния феномен е вярно. Разбира се, че не е изчерпателно и не заради ограничения обем, а заради това, че не е дедукция от най-обща за социума абстракция. А тя може да бъде само една - Марксовото определение на човешката същност: „… човешката същност не е абстракция, присъща на отделния индивид. В своята действителност тя е ансамбълът на всички обществени отношения.” В господстващата система на капиталистическите обществени отношения е скрит търсеният отговор. Иманентната им невъзможност да са развиват в синхрон с развитието на производителните сили на обществото, е източникът на всичките злини на съвремието ни.
няма синхрон и човекът се мъчи, страда и озлобява. Но не всички. Някои четат - чета по Ваша препоръка "Тихият Дон" в момента. Преди това беше "Ана Каренина", а една жена със семейство винаги има какво да изработва с ръцете си :)
цитирай