Спри ума и чуй душата!
Господ благо й говори.
Шепне истината свята.
А умът шуми и спори.

Помоли го да престане,
да потрае за минута!
И без мисли неразбрани,
ще си в тихото на скута.

Събуди добро в душата
и на обичта отдай се!
Бог говори в тишината.
И разбираш същността си...

С благодарности към Марин Тачков, който показвайки грешките на начинаещия, е редактор на стихотворението.

Поставих минус след двоумене, заради смисъла, а не за формата и майсторлъка.

Ясно ми е, господин Железов. И поради това не Ви се сърдя :)

Гледам и не вярвам на очите си.
Изключително приятно съм изненадана, именно от смисъла, дори ми трябва малко време да го осмисля :)
Наскоро прочетох във фейса и за късчето светлина...
Надявах се тайничко да чуя нещо такова от теб, Ваня!
Прегръдка!

Само гледната точка на този, който не се развива, остава без промяна.

Аз вярвам в неговия смисъл, Веси :)

Не поставям никакъв минус на тези прекрасни стихове!

И аз съм за развитието, дори извън нашите "граници" - тези, които сами си поставяме...

Душата е крехка дреха! Изисква внимание!
Невидима и вечна - толкова топла я усещаме в себе си... но тя е волна птица и студът настъпва, когато си отиде!

Благодаря! Радвам се, че ти харесват :)

Всеки колкото може, Веси... Важното е да има развитие.

Прекрасна песен и хубав коментар :)

Събуди добро в душата
и на обичта отдай се!
Бог говори в тишината.
И разбираш същността си...

трябва да си и достатъчно силен,
за да понесеш
последствията
от своята доброта..
иска се..и щипка лудост..
другото е,както започнах..
бла.. бла.. бляя...
така се започва...
кураж,ванка..

Благодаря ти за разбирането! Приятно ми е, че съм ти помогнал и че си доволна от това... :)

Права си, Юлия, трудно е.

Марине, аз благодаря! Включен си в моя личен списък от хора, на които се чувствам много задължена, защото са направили нещо с голямо значение за мен.
Не знам дали ще посмея пак да пиша стихотворение. Давам си сметка колко без да разбирам съм писала досега. А още много повече продължавам да не знам. Освен това не ми е удобно да те занимавам, а сама... не знам, сега ще се опитвам да редактирам Късчето светлина - ритъмът още в първия куплет сега го няма никакъв - нещо, което забелязах, благодарение на теб. Трудно нещо е писането, и жалко, че имам толкова малко време за него. Бих искала да е целия ми ден, а не откраднато време. С теб ми се иска още много да говоря.

Редактирах Късчето светлина. Ще го редактирам и тук и... ех, как ми се иска да хвърлиш един поглед...

Не просто ми харесват- те направо ме вербуват и ставам твой фен!...

Нужни са кураж и сила за да се задържиш, за да бъдеш себе си и да продължиш въпреки всичко.Имам такова стихче което си припомних сега.Благодаря и само напред с хубавите спомени и вдъхновението на мига!