На пръсти пристъпвам край тебе, любов.
Внимателно те наблюдавам.
От първия мой - първобитния зов,

Какво е майката? Разстроен резонанс
с непредвидима амплитуда.
Метаморфоза с невъзможност за баланс - 

С наркотиците му тежки,
с щедри дози алкохол
и с хазартните забежки,

Нещо хубаво очаквам -
като слънчев ден след мрака,
като пролетта след зима...

Какво е сърцето? Какво е душата?
Сърцето мотор е на моето тяло.
Душата е вярата - сред необята -

Надеждата не я обичам.
Напомня ми проточил се антракт.
Светът ни е съвсем различен -

Колко бе лесно и колко бе просто,
как ми отиваше смелата поза,
докато спипа ме в болница Господ

Тихо е, тихо е... Спорещи няма.
Днес е решила нощта да е пряма.
Някой ми шепне - гласът е на мама:

Колко думи валят между нас...
В хаотичната наша гълчава
побеждава пак мъжкия глас,

Щастлива съм, но крехко като цвете,
поникнало край бурени и плевел,
което има дни броени лете,

Бе съдбата към мене така милостива,
че ми даде парченце от кър плодороден -
да си имам край другите своя си нива -

Събуди я гласът на компютъра, който известяваше на всички хора по света, че е излязъл днешния световен слоган. Той всеки ден звучеше различно, но означаваше едно и също - успокояващо и ободряващо уверение, че и днешният ден ще е прекрасе...