Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2020 14:50 - Българският флот през Средновековието
Автор: miri479 Категория: История   
Прочетен: 3761 Коментари: 15 Гласове:
14

Последна промяна: 16.10.2020 15:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Автор: д-р Александър Стоянов
Източник: https://bulgarianhistory.org/bg-flot-srednovekovie/

В продължение на десетилетия българската историография и обществената представа за миналото бяха доминирани от една аксиома – „България никога не е имала свой флот преди Освобождението“. Това схващане е толкова дълбоко вкоренено, че дори при показване на доказателства за противното, хората все така остават скептични. За съжаление, ще минат много години преди археология и история, ръка за ръка да разкрият истината за българския опит във военноморското дело. И все пак може да се започне отнякъде.

Изследването на военноморското дело през средните векове винаги е стояло в сянката на далеч по-познатите сухопътни кампании. Причината за това не е, че средновековните лидери не са осъзнавали важността на флотилите. Всъщност морската мощ е била ключова част от политиката на силните държави. Реалната причина за по-скромния обхват на ВМС е тяхната издръжка. През онази епоха строенето, екипирането, поддържането и оперирането на една скромна флотилия от 5-10 кораба е можело да надхвърли значително разхода по издръжката на цяла сухопътна армия. Поради това само най-богатите държави можели да си позволят да поддържат флот постоянно.

Дори и в тази ситуация немалко монархии предпочитат временно да наемат вече изгнили съдове, отколкото да инвестират значителните суми по тяхното конструиране. Остава и въпросът с осигуряване на екипаж. Опитните моряци, способни да маневрират с гребни и платноходни кораби в тежки сражения, съвсем не били многолюдна прослойка и морските вълци скъпо продавали своите услуги.

Нужно е да обърнем внимание и на факта, че непосредствен съсед и конкурент на България през цялото Средновековие е една от водещите морски сили на епохата – Византийската империя. Каквито и разкрития да осветят историята на българското морско дело, не може да има съмнение, че страната ни никога не е била равностоен опонент на Византия по море, особено в периода на Първото българско царство. Това не означава обаче, че предците ни не са се опитвали да подсигурят гъвкавостта на своите офанзиви, допълвайки ги с военноморски подразделения, които изиграват своята роля в разширяването на българската държава.

Първото българско царство

Още с пристигането си в Бесарабия след 665 г., водените от Аспарух българи развиват логичен интерес към прехвърляне на река Дунав и навлизане във Византия с цел вземане на плячка и пленници. През 70-те години на VII век, възползвайки се от нейните проблеми с арабите, българите успяват да създадат няколко укрепления в делтата на Дунав, южно от основното нейно течение. Наличието на тези аванпостове, един от които е т.нар. Онгъл, подсказва, че прекосяването на голямата река е било напълно подсигурено. Това означава, че Аспарух е разполагал или със собствен малък речен флот или е използвал своите славянски васали, които да осигуряват транспорта на български войски през реката и поддръжката на предните постове в т.нар. Малка Скития.

Впоследствие речен флот вероятно е съществувал, за да подсигурява контрола над Долни Дунав по времето на Тервел и неговите наследници и да покрива северозападната граница на България срещу Аварския хаганат, както и да гарантира връзката между двете части на българската държава. Липсата на археологически и историографски данни за периода между 680 и 812 г. пречи на установяването на някаква сигурна хипотеза. С оглед успешните военноморски операции на Константин V следва да заключим, че българите не са имали никакво военноморско присъствие в Черно море през VIII век.

Това лесно може да се потвърди и от факта, че предците ни не владеели нито едно  черноморско пристанище. Варна е първият завзет град, при това едва в края на Кардамовото  царуване или скоро след възкачването на Крум. Именно с управлението на Крум се заговаря за използване на скромен морски флот, вероятно съставен от снабдени с платна по-големи лодки, подобни на изобразените в Плиска. С тяхна помощ българите извършват атаки срещу няколко ключови крепости в Бургаския залив и ги подчиняват.

Наличието на речен флот по Дунав се потвърждава от изворите във връзка с кампанията на Омуртаг срещу разбунтувалите се славянски племена по поречието на реките Тимок и Тиса. Неговото развитие отвъд праговете при Железни врата край Северин обаче следва да се търси още по времето на Крум, когато българите възстановяват разрушения от аварите Белград и го превръщат в свой преден пост по поречието на Дунав и Сава. В хода на действията от 827/9г., франкските извори недвусмислено посочват, че българите прекарали войските си с кораби и с тяхна помощ успели да реализират с  голяма бързина своите наказателни действия срещу славяните. С оглед развитието на комитатната система и стабилизирането на българския контрол по двата бряга на Дунав е резонно да се смята, че речният флот запазва своето значение и при наследниците на Омуртаг.

Нуждата от съюз с Фатимидите по времето на Симеон подсказва, че каквито и скромни военноморски възможности да има България, те са напълно неадекватни за справяне с византийския флот в Черно море. Това се потвърждава и от лекотата, с която ромейската флота на няколко пъти навлиза по Дунав и съдейства на маджарите за нахлувания в Добруджа по време на Търговската война от 894-899 г. През голямата кампания, довела до битката при Ахелой, Симеон отново не се опитва да противодейства по море на ромейския флот, което затвърждава окончателно тезата, че в Черно море България не е разполагала с постоянно действащи морски сили.

Любопитен момент от използването на речен флот от страна на българите през 30-те години на X век е загатнат в текста на Ал Масуди, касаещ битката при Уаландр (932 или 934 г.). Там се споменава, че българите успели да извършат поредица от светкавични атаки едновременно срещу територии, контролирани от маджарите и печенезите. Покриването на такъв широк фронт северно от р. Дунав предполага прехвърлянето на войски с кораби за постигане на  офанзива от подобен мащаб.

image

С варяжкото нашествие в България през 968/9 г. и последвалото падане на Преслав,  всякаква поддръжка на речен флот по Дунав вероятно е прекратена. Ресурсите по времето на Роман, Самуил и Гаврил Радомир са изцяло насочени към контриране на сухопътната заплаха от страна на Византия.

Второто българско царство

Използването на кораби след възстановяването на България е далеч по-добре засвидетелствано в изворите. Първият сигурен момент, отбелязващ наличието на бойни кораби, е по време на организираната обсада на Константинопол от българи и никейци. Изпълнявайки своя ангажимент, Иван Асен II екипира флот от 25 бойни галери – внушителна за онова време сила и го изпраща в подкрепа на никейците, чийто собствен флот не надвишава 30 кораба.

Тук остава отворен въпросът за построяването на българския флот. Едната възможност е корабите да са действително изградени в България. Има хипотеза за наличието на бойни арсенали в устието на Камчия, където и дървеният материал е изобилен, а е можело и лесно да се достави от Стара планина. Според другата версия, корабите са били наети. Остава обаче въпросът от кого? По това време достъп до Черно море имат само големите морски сили Венеция и Генуа, но и двете са съюзници на Латинската империя. Няма как да си представим, че латините биха могли да пропуснат 25 бойни галери да минат под носа им, за да бъдат предадени на българите за ползване.

Единственият възможен помощник на България в това начинание е Дубровнишката рерпублика – конкурент на Венеция и Генуа. Тя би имала голяма изгода от наличието на силен приятелски флот в Черно море. Най-вероятният сценарий е, че Иван Асен II наема майстори и моряци, договаряйки се с републиката. Дубровничани строят и екипират флота, България плаща разходите и осигурява допълнителни моряци от собствените си пристанищни градове по Черноморието. Подобно начинание несъмнено е излязло доста солено на българската хазна, но не бива да забравяме, че по това време България е най-голямата и богата страна в Югоизточна Европа, а Иван Асен II започва да сече монети с добро златно покритие, което подсказва нарасналата финансова сила на държавата. Нещо повече, с изключение на кратката война с Епир и стълкновението с Унгария (1231-32 г.), България се намира в непрекъснат мир след 1218 г., което пести значителна част от годишните ѝ приходи.

В началото на XIV век се появяват и свидетелства за търговски флот на България, който Теодор Светослав използва, за да осигури жито за гладуващото население на Константинопол през 1307 г. Впоследствие добруджанският деспот Добротица също използва търговски кораби с цел снабдяване на Константинопол,  като част от съюза си с императрица Ана Савойска. По-важното при Добротица е свидетелството за използване на военен флот. През 1375 г., в подкрепа на Йоан V Палеолог, с когото е сроден, Добротица организира военноморска експедиция до Трапезунд, състояща с от 12 галери.

Година по-късно, добруджанският флот плава до Константинопол, отново за да подпомогне василевса. Успоредно с тези кампании българският аристократ успешно воюва с втората морска сила в Средиземноморието – Генуа. Българите разгромяват генуезкия флот, пленявайки част от него, а Добротица успява да завземе генуезкото пристанище Килия, контролиращо целия търговски поток в Бесарабия. За кратко, между 1375 и 1388 г., Добруджанското деспотство се превръща в първа морска сила в Черно море. Последвалите нашествия на османците слагат край на военноморските дръзновения на Добротица и неговите наследници. В крайна сметка с покоряването на българските земи от Баязид I Йълдъръм (Светкавицата) се слага край на средновековния дял на българската морска история.

Заключение

Историята на българските морски и речни флотилии остава слабо изследвана страница в богатото минало на народа ни. Археолози и медиевисти тепърва трябва да обединят сили за разбулване на загадката около това кога, къде и в какви мащаби предците ни са използвали морски сили при реализиране на своята външна политика. Богатите находки по дъното на Черно море в бъдеще трябва да ни разкрият своите тайни, а проучвания би следвало да се правят и по поречието на Дунав. Във всеки случай, изкуствената аксиома „България не е имала средновековен флот“ не издържа проверката на фактите. Макар да не може да бъде предложена твърда и неоспорима теория за съдбата на българските военноморски сили по времето на първите две царства, не може да има съмнение, че морето не е било така враждебно и непознато за дедите ни, както сме свикнали да мислим.




Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Здравей, Мири. Като морски офицер ...
16.10.2020 19:17
Здравей, Мири. Като морски офицер се чувствам малко задължен да се изкажа. През първото Българско царство най-голямата победа на флота и същевременно най-известната е при Омуртаг срещу Франките. През Второто има по-малки случаи на използване на флота. Не са изследвани подробно. Най-значимите събитие е торпедната атака на Дръзки срещу Хамидие по време на Балканската война. Преди Османско не сме обръщали голямо внимание на корабите. Византия като губи територии за наша сметка винаги държи на пристанищата си.
Поздрави!
цитирай
2. miri479 - Блгодаря за полезното
16.10.2020 19:30
допълнение, Барин! Ти имаш брилянтни познания по история и винаги се радвам на коментарите ти. Поздрави!
цитирай
3. germantiger - 1 ХУБАВОТО
16.10.2020 20:15
безспорно подобни "дописки", справки, "статии" и познавателни повествования са нужни - това все пак трудно можем да наречем изследване и не е такова, но това не променя факта, че подобни статии са нужни, както сам е заявил автора

лично аз научих немалко ново за мен, особено в частта за добруджанското деспотство или направеното от Иван Асен 2

написано е обективно, внимателно и явно честно този текст за което браво на автора
цитирай
4. germantiger - 2 "ЛОШОТО"
16.10.2020 20:17
прочитайки текста човек трябва честно да си каже: България е имала слаб флот и не е била фактор на море, няма бележити морски победи, нито ЛИДЕРИ и флотоводци на ниво

разбира се, това е логично съществувайки до империята и е нормално за съжаление оставайки в сянката на Византия

на фона на световната сила, България на вода е почти нищо и това НЕ е обида, а просто факт, който си има своето нормално обяснение/обяснения и процеси
цитирай
5. germantiger - 3 ЗАКЛЮЧЕНИЕТО
16.10.2020 20:25
ЛИЧНО АЗ НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН С АВТОРОВОТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

моето би било нещо в смисъла на моя коментар номер 2, а именно

- българия няма лидери и флотоводци, които д апокажат българска сила, върхове

- българия няма силен или дори "среден" флот и за това си има обяснения

- българите явно не са морски народ и никога не са били/не е и нужно да са такива

- българия не развива и не полага основи на портове/пристанища, флотски "персонал

- българските владетели нямат визия за флот, технически и тактически няма български нововъведения

няйколко авторови грешки:

- съвсем нормално е генуезците да допуснат противников флот "под носа им" - КОЙТО ЗНАЕ ИСТОРИЯТА НА ГЕНУА И ВЕНЕЦИЯ ЗНАЕ МАСА СЛУЧАИ НА ПРЕДАТЕЛСТВА, ИГРИ, ДВОЙНИ, ТРОЙНИ И КАКВИТО ПОЖЕЛАЕШ

- издръжката на 5 - 10 кораба не е издръжка на цяла сухопътна армия както е писано в текста - ДА, ФЛОТА Е СКЪП и за тов амога да пиша много преповтаряйки велики автори, но заявеното тук от този автор е преминало границите и просто невярно в конкретиката му

ВСИЧКО ДРУГО В ПОСТИНГА Е ОК И ПОДОБНИ ПОСТИНГИ САМО ПРИВЕТСТВАМ

разбира се, критиката ми е повече, защото във всичко друго само мога да се съглася и възхитя на автора, всичко написано от него е на място и познавателно
цитирай
6. eva666 - постинга,е информативен, и туй то )
16.10.2020 20:57
направи ми впечатление темата..
тъй като, в момента чета ”Алманаха” за българската история и българщина..
изчетох внимателно и коментарите на тигъра

извинявай,мири
ако, има нещо което да ненавиждам повече
от чалгата,това е..
поръчковият патриотаризъм ”на всяка цена”
в българското ефирно пространство
разбира се, нищо лично не влагам в моите думи
пиша от телефона,и затова не мога да си оформя новият
исторически постинг
но, ще продължа след няколко дни
приятна вечер

цитирай
7. miri479 - Благодаря на всички коментирали,
16.10.2020 21:24
Утре ще ви отговоря:)
цитирай
8. miri479 - Добро утро,
17.10.2020 07:28
ГТ, колкото и да ми е неприятно, съгласна съм с теб, България не е била сила във флота, статията има за цел само да покаже, че такъв е имало. Когато бях на Калиакра също се споменаваше нещо за флот, в една художествена книга за Самуил имаше препратка, че и той е планирал, но пак подчертавам, художествена. Все пак, не съм доктор по исторически науки, за да ти отговоря от името на автора... Радвам се, че си научил някои неща от този постинг... Благодаря за коментарите, хубав ден:)
цитирай
9. miri479 - Добро утро, ева666,
17.10.2020 07:35
Извинете ме, но в момента съм малко болна и за това не мога да реагирам навреме Да, статията е информативна, но не съм съгласна с Вас, че е поръчков патриотизъм. Желая Ви успех в писането на историческия постинг и обещавам да го прочета, хубав ден!
цитирай
10. nkf - Поздрав за избора на тематика, НО: В ...
17.10.2020 13:56
Поздрав за избора на тематика, НО: В статията има откровени лъжи, които ако и да не я засягат по съществото на основната тема, все пак са недопустими и силно компрометиращи! Второ, факт е, че нямаме сведения за някакъв силен флот или даже изобщо за флот в старата, средновековна България. Не само в онези времена, но и след 1878 г. България не е морска сила. Не бива обаче да се пропуска и нещо друго. В средновековието нито ИРИ, нито Генуа, нито Венеция са съществени морски сили: те са морски сили в рамките на Егейско море, Черно море, Адриатическо море и до известна степен - Средиземно море. Корабите са сравнително малки в онази епоха и се залага най-вече на каботажно плаване. Корабите са сравнително малки и на практика липсват истински бойни кораби. Морските сили се появяват значително по-късно - едва след големите географски открития - началото на 16-ти век. Именно от тогава се слага началото на истинските морски сили: Испания, Португалия, а по-късно - и Холандия, и Великобритания, и Франция.
цитирай
11. miri479 - Здравей, nkf,
17.10.2020 16:53
Прав си, просто аз, за съжаление, не съм историк и не мога да предложа академични знания по темата, затова ползвам готови източници, съжалявам, ако в статията има откроени лъжи...
цитирай
12. leonleonovpom2 - Здравейте!
19.10.2020 14:00
Бъпгарите разчитат, особено в началото на държавата ни на конницатаТя е ужасът за противника! Твърди се, че е непобедима!
Но княз Крум прави настина нещо епохално Създава флот И благодарение на него превзема , иначе непревземаемият, Несебър-Месамбрия!
Сдобил се и с гръцки огън, така ,че защитниците нямали избор
За Константинопол, бил наясно ,че без флот и стенобитни машини не може да го превземе! Разполагал и с едното , и с другото За флота няма сигурни сведения, само наш ли е или ползва чужд? Но за стенобитните машини се знае ,че на части ,с каруци , са пренасяни от България и се сглобяват пред очите на ужасените защитници, които не могат да предприемат нищо!
Само загадъчната смърт на Крум ги спасява!

Хубав ден!
цитирай
13. zaw12929 - на дунава също имаше прекрасни к...
19.10.2020 14:25
на дунава също имаше прекрасни кораби и пътувахме весело и сигурно
цитирай
14. miri479 - Благодаря за допълнението,
19.10.2020 15:07
leonleonovpom. Така е. Няма как да се превземе морска крепост без флот. За машините съм съгласна и аз съм го чела в историческа, не в художествена книга. Хубав ден и на вас!
цитирай
15. miri479 - Благодаря, zaw12929,
19.10.2020 15:08
Все още ги има:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555478
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031