Тази нощ сънувах странен сън,
ще го излея днес във стих,
дано заглъхне неговия звън
и разгадая го, щом стане тих.

Насън по улицата срещу мен
върви жена, облечена във черно.
Дъждът вали във мрачен ден,
а тя говори ми високомерно.

Пита ме къде е моята мечта,
аз търся, но не я намирам.
Усещам мрачна пустота,
във ужас цялата замирам.

А тя ме мъчи - та без мечта
струваш ли колкото робот,
който кух отвътре, в нищета,
влачи жалък, дрипав, сив живот?

Аз искам да говоря и да споря
да извикам силно, че си имам цел.
Врата към себе си да й отворя,
да види, че съм стигнала предел.

Но знаете как е някога насън -
искаш да се движиш, да говориш,
уж си вътре, но си и отвън
не можеш в него да се бориш.

Събудих се, обляна в пот,
излях съня си в този стих.
Не струва без мечта живот,
разбрах с тъга, щом стана тих.

Мечта е нужна, не цел дребна,
да е висока, колкото звезда,
на душата моя е потребна,
само горе тя живее в свобода.

и. да продължа в твоята задъхана рима
свободата е мечта..
Такава сложна..трудна
Всуе..
недостижима

Трудно нещо е, да. И да, мечта е.

Моята мечта е да направя за България и за народа си такова значимо и полезно нещо,че изкорен да се промени съдбата ни към по-добро и то с векове напред. Не съм сигурен че ще успея: не заемам нито кой знае какъв пост за да имам широко поле за изява,нито съм участник в такава заплетена политико-икономическа ситуация,чието положително разрешаване да бъде изцяло зависимо само от моите действия. Знаем ли обаче пътищата,по които Господ може да ни прати? Не ги знаем,затова все таЯ някъде някакви надежди.

А моята мечта сега я описвам в едно стихотворение.

Прекрасно,вълнуващо и затрогващо стихотворение- още си мисля за него!...