Постинг
16.05.2017 21:49 -
Свободен избор
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 2772 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 17.05.2017 14:36
Прочетен: 2772 Коментари: 14 Гласове:
12
Последна промяна: 17.05.2017 14:36
Всичко е, казват, избор и дори добавят - свободен. Положението, в което се намирал всеки един от нас било точно такова, каквото сме си го избрали, когато му е било времето да го избираме. Ако нещо днес не ни харесва, то да се сърдим на себе си. Сбъркали сме нещо някога и днес, ако не ни изнася, да запретваме ръкави, да оглеждаме хубаво житейското кръстовище, и до поемаме по друг друм.
Обаче всеки избор има цена. Обикновено правим този, който ни се струва, че ще е с по-ниската - не само от страх пред неизвестното, а и поради незнание колко висока би била другата цена, а и имаме ли ресурс да я платим. Тоест, неизвестност на квадрат. Тя - неизвестността, и когато е само една ни плаши, а ако я вдигнем на втора степен - парализира от страх. Така че до тук с житейското кръстовище, от което тръгвали поне два пътя. Като не виждаш накъде води непознатият път, как да тръгнеш по него? Някой си народ имал пословица, че от всяка ситуация имало поне шест изхода. Пияни ще да са били и сигурно са виждали изходи тройно и шесторно, като са я съчинявали.
Свободният избор предполага знание за последиците от всички възможни избори. Липсва ли знание, липсва и реален избор. Свободен избор няма и винаги, когато човек не е достатъчно смел, силен и най-вече - самодостатъчен, за да понесе най-големия риск за нас като социални същества – да остане сам. Стане ли въпрос пък за избор, в който освен нас са замесени и други хора, то нуждата от тези качества се умножава по броя на замесените в него.
Ние сме зависими от хиляди неща - като се започне от алкохол и цигари, мине се през пари и се стигне до хора. Зависимият човек не може да прави свободен избор.
"Щом нямаш пари, какво ще решаваш ти, бе", казал в типичния си непринуден стил някога Тодор Живков и колкото и да не ни се иска да е прав и да е само един простак - е, няма как - прав е. Но и да ги имаш, нямаш ли идея какво наистина искаш да правиш с тях, могат да те доведат само до практическото осмисляне на факта, че парите не купуват щастието, а дават само малко повече пространство при търсенето му.
Мине се, не мине време и нас, българите, някой ни освобождава - от въстанието срещу визнатийците - винаги някой друг и никога ние сами. Като ни освободят - порадваме се, порадваме, и отново в старото течение се връщаме - в положението, в което от нас нищо не зависи, но не защото сме независими, а защото нашите желания нямат значение, пък и да имат - не сме сигурни какви са точно те. За днешните "свободни демократични избори" няма нужда да споменавам. По-умен от мен е казал, че ако от изборите наистина зависи нещо, са щели да ги забранят.
Живеем обаче с мисълта, че имаме избор. И за маловажни неща наистина имаме такъв - можем да излезем или не, да спим или не, да си купим поредната ненужна вещ или не, и прочие неща - все без особено значение. За всичко важно обаче в масовия случай - свободен избор е по-вярно да се сложи в кавички.
От време на време чуваме за някой, който е скочил в неизвестното и обикновено се е докарал до нашата поговорка: "от трън, та на глог, че направо на смок", което затвърждава верността на поговорката: "да би мирно седяло, не би чудо видяло".
Малцина са онези - личности в пълния смисъл на думата, които знаят какво искат, знаят, че имат ресурс да го постигнат, и смелост да го сторят.
Та такива ми ти работи за свободния избор... Сбъднати предпоставки са нужни за него - да не си зависим от нищо, да имаш знание за евентуалните последици от всеки избор, и да си личност с качества, които ще ти помогнат да продължиш, по който и път да тръгнеш. И малко пасионарност е нужна, и живота чак толкова не трябва да обичаш, и със смъртта не е лошо да си се помирил - ей така, за всеки случай.
Няма ли ги тези предпоставки - свободата си остава само една дума с неясно прекрасно съдържание.
Поредната илюзия, за която мислиш, че я има, но в действителност я няма.
Обаче всеки избор има цена. Обикновено правим този, който ни се струва, че ще е с по-ниската - не само от страх пред неизвестното, а и поради незнание колко висока би била другата цена, а и имаме ли ресурс да я платим. Тоест, неизвестност на квадрат. Тя - неизвестността, и когато е само една ни плаши, а ако я вдигнем на втора степен - парализира от страх. Така че до тук с житейското кръстовище, от което тръгвали поне два пътя. Като не виждаш накъде води непознатият път, как да тръгнеш по него? Някой си народ имал пословица, че от всяка ситуация имало поне шест изхода. Пияни ще да са били и сигурно са виждали изходи тройно и шесторно, като са я съчинявали.
Свободният избор предполага знание за последиците от всички възможни избори. Липсва ли знание, липсва и реален избор. Свободен избор няма и винаги, когато човек не е достатъчно смел, силен и най-вече - самодостатъчен, за да понесе най-големия риск за нас като социални същества – да остане сам. Стане ли въпрос пък за избор, в който освен нас са замесени и други хора, то нуждата от тези качества се умножава по броя на замесените в него.
Ние сме зависими от хиляди неща - като се започне от алкохол и цигари, мине се през пари и се стигне до хора. Зависимият човек не може да прави свободен избор.
"Щом нямаш пари, какво ще решаваш ти, бе", казал в типичния си непринуден стил някога Тодор Живков и колкото и да не ни се иска да е прав и да е само един простак - е, няма как - прав е. Но и да ги имаш, нямаш ли идея какво наистина искаш да правиш с тях, могат да те доведат само до практическото осмисляне на факта, че парите не купуват щастието, а дават само малко повече пространство при търсенето му.
Мине се, не мине време и нас, българите, някой ни освобождава - от въстанието срещу визнатийците - винаги някой друг и никога ние сами. Като ни освободят - порадваме се, порадваме, и отново в старото течение се връщаме - в положението, в което от нас нищо не зависи, но не защото сме независими, а защото нашите желания нямат значение, пък и да имат - не сме сигурни какви са точно те. За днешните "свободни демократични избори" няма нужда да споменавам. По-умен от мен е казал, че ако от изборите наистина зависи нещо, са щели да ги забранят.
Живеем обаче с мисълта, че имаме избор. И за маловажни неща наистина имаме такъв - можем да излезем или не, да спим или не, да си купим поредната ненужна вещ или не, и прочие неща - все без особено значение. За всичко важно обаче в масовия случай - свободен избор е по-вярно да се сложи в кавички.
От време на време чуваме за някой, който е скочил в неизвестното и обикновено се е докарал до нашата поговорка: "от трън, та на глог, че направо на смок", което затвърждава верността на поговорката: "да би мирно седяло, не би чудо видяло".
Малцина са онези - личности в пълния смисъл на думата, които знаят какво искат, знаят, че имат ресурс да го постигнат, и смелост да го сторят.
Та такива ми ти работи за свободния избор... Сбъднати предпоставки са нужни за него - да не си зависим от нищо, да имаш знание за евентуалните последици от всеки избор, и да си личност с качества, които ще ти помогнат да продължиш, по който и път да тръгнеш. И малко пасионарност е нужна, и живота чак толкова не трябва да обичаш, и със смъртта не е лошо да си се помирил - ей така, за всеки случай.
Няма ли ги тези предпоставки - свободата си остава само една дума с неясно прекрасно съдържание.
Поредната илюзия, за която мислиш, че я има, но в действителност я няма.
Русия: Градът обявен за извънредно полож...
КЪДЕ Е "СЛАВЯНСКИЯ" ГЕН?
THE BULGARIAN ORTHODOX EXARCHATE AND ABO...
КЪДЕ Е "СЛАВЯНСКИЯ" ГЕН?
THE BULGARIAN ORTHODOX EXARCHATE AND ABO...
1.
milady -
ваня, поздрав , многоо хубаво есе/ стегнато, теоретично, даже и закачливо..
17.05.2017 00:15
17.05.2017 00:15
Та такива ми ти работи за свободния избор... Сбъднати предпоставки са нужни за него - да не си зависим от нищо, да имаш знание за евентуалните последици от всеки избор, и да си личност с качества, които ще ти помогнат да продължиш, по който и път да тръгнеш.
пп
не виждам обаче нищо..практично..
да не говорим пък за..„трансцендентно..
„свободните“ хора не са логични..
логичните хора ,не са...Свободни
да не говорим, че няма такава Сила, която
би предвидила , какво ще се случи в сл. 15 мин..
хубава Тема, но сложна , да, съгласна съм..
лека нощ и от мен,мила!
юлия
цитирайпп
не виждам обаче нищо..практично..
да не говорим пък за..„трансцендентно..
„свободните“ хора не са логични..
логичните хора ,не са...Свободни
да не говорим, че няма такава Сила, която
би предвидила , какво ще се случи в сл. 15 мин..
хубава Тема, но сложна , да, съгласна съм..
лека нощ и от мен,мила!
юлия
няма две мнения - сложна е.
цитирайНапомни ми за една сцена от филм, чието заглавие в момента не се сещам. Трябваше да преминат над една пропаст и се чудеха как да стане. Оказа се, че има невидим мост над пропастта. Този мост, обаче, не се вижда до момента, в който не направят първата крачка. И който се осмели да я направи, минава по моста.
Мисля, че така е и в живота. Нямаме гаранция за нищо и не винаги знаем какво ще донесат изборите ни.
Но ако човек е наясно какво иска и има смелостта да тръгне да го реализира, пътьом намира и моста...
Поздрави, Ваня!
цитирайМисля, че така е и в живота. Нямаме гаранция за нищо и не винаги знаем какво ще донесат изборите ни.
Но ако човек е наясно какво иска и има смелостта да тръгне да го реализира, пътьом намира и моста...
Поздрави, Ваня!
Затова и казвам "и живота чак толкова не трябва да обичаш, и със смъртта не е лошо да си се помирил - ей така, за всеки случай." Защото може и главата си да строшиш, ако се окаже, че отдолу е пропаст. Аз не съм от хората, които вярват в невидими неща. Ако има мост - искам да го видя.
Но и ти се права - ако знае какво иска, ще рискува. Макар че... само ония с качествата ще рискуват.
цитирайНо и ти се права - ако знае какво иска, ще рискува. Макар че... само ония с качествата ще рискуват.
изборът е между зло и по-малко зло...
цитирайоглеждаш се кое колко ще струва и плащаш по-ниската цена. Сигурно и това е някакъв избор, макар и страхлив. Обикновено оставаш в изходно положение, защото познатото зло изглежда като по-малко зло. Което на практика пък не е никакъв свободен избор.
цитирайВярно е, риск винаги има...може би във всичките ни начинания....
цитирайАз не обичам
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.
Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.
Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.
Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.
И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.
Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.
Бил е личност с качества. Умрял е на 42 години. Според мен цената на риска, който е поемал, е бил краткия му живот.
цитирайАз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.
Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.
Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.
Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.
И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.
Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.
Бил е личност с качества. Умрял е на 42 години. Според мен цената на риска, който е поемал, е бил краткия му живот.
за стихото..
Висоцки беше Идола на моят любим съпруг..
и на много други смели ,честни и безстрашни Хора..
не разбирам, за какъв риск..говори весела..
но,за това Буда е говорил многоо..преди нея..
също така и„моят“ Кастанеда..
„Смъртта е твоят най добър съветник...
докато тя не те докосне по лявото рамо..
всичко е...възможно..
В един свят, където смъртта е ловец, приятелю мой,
няма време за съжаления, нито за съмнения.
Има време само за решения.“
/как да не го обичаш..
многоо добра Тема, Благодаря ти!
юлия
цитирайВисоцки беше Идола на моят любим съпруг..
и на много други смели ,честни и безстрашни Хора..
не разбирам, за какъв риск..говори весела..
но,за това Буда е говорил многоо..преди нея..
също така и„моят“ Кастанеда..
„Смъртта е твоят най добър съветник...
докато тя не те докосне по лявото рамо..
всичко е...възможно..
В един свят, където смъртта е ловец, приятелю мой,
няма време за съжаления, нито за съмнения.
Има време само за решения.“
/как да не го обичаш..
многоо добра Тема, Благодаря ти!
юлия
съпругът ти е имал определено вкус, щом е харесвал Висоцки. И аз съм респектирана от него, а това стихотворение е просто ... слаби са думите. Отдавна не съм се впечатлявала толкова от стихотворение.
А като каза Буда в блога на mt46 днес попаднах на уроците на Буда и ги изчетох с огромен интерес. От двадесет урока, два ме затрудняват най, най- много. С останалите съм щастливо напреднала. Не е малко. Но от затрудняващите ме е точно този: " За страховете
Цялата тайна на съществуването е да нямате страхове. Никога не се страхувайте какво ще стане с вас. Тогава ще бъдете свободни." Другият е за съмнението. На тези две места, както казват - чепикът ме стяга :)
цитирайА като каза Буда в блога на mt46 днес попаднах на уроците на Буда и ги изчетох с огромен интерес. От двадесет урока, два ме затрудняват най, най- много. С останалите съм щастливо напреднала. Не е малко. Но от затрудняващите ме е точно този: " За страховете
Цялата тайна на съществуването е да нямате страхове. Никога не се страхувайте какво ще стане с вас. Тогава ще бъдете свободни." Другият е за съмнението. На тези две места, както казват - чепикът ме стяга :)
нямаш против,нали..
Буда би могъл да бъде Учител за всеки, който
търси Покой и Мъдрост/то, това е щастието, или..
а ,страхът ,мила ваня е, препъни камъка за всички нас.....
това са кодирани в ДНК–то Програми за самосъхранение .
когато бях на 40, и аз бях така сериозна, логична и /почти/
перфектна като теб, такава беше и мама/Мир на праха и Свята жена..
после, видях ,че Живота/за някой Бог/ не разбира от това ..
а, всичко е просто ..Игра..
пожелавам ти да победиш този „невидим“и коварен Демон..
и след това , очаквай Чудеса..
хубава вечер, и поздрави у дома
една прашинка юлия/както казва Стар..:)
цитирайБуда би могъл да бъде Учител за всеки, който
търси Покой и Мъдрост/то, това е щастието, или..
а ,страхът ,мила ваня е, препъни камъка за всички нас.....
това са кодирани в ДНК–то Програми за самосъхранение .
когато бях на 40, и аз бях така сериозна, логична и /почти/
перфектна като теб, такава беше и мама/Мир на праха и Свята жена..
после, видях ,че Живота/за някой Бог/ не разбира от това ..
а, всичко е просто ..Игра..
пожелавам ти да победиш този „невидим“и коварен Демон..
и след това , очаквай Чудеса..
хубава вечер, и поздрави у дома
една прашинка юлия/както казва Стар..:)
Благодаря за поздравите /ще ги предам/ и за всичко останало. Да, за мен е това щастието, защото стои върху стабилна основа. Да успееш да си толкова ...Човечен в самата основа на същността си, както те учи будизмът, е предпоставка за наистина стабилно щастие, защото ти самия си почти, a може би напълно? устойчив.
Хъм, за Играта... - като чуя "игра все се сещам за ""играчка-плачка, ама то е, защото не съм овладяла още будизма :)
цитирайХъм, за Играта... - като чуя "игра все се сещам за ""играчка-плачка, ама то е, защото не съм овладяла още будизма :)
Много ми хареса стихотворението, Ваня :)
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
нямам по-голям принос от твоя - просто го намерих и харесах също.
цитирай