Прочетен: 4486 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 14.07.2017 09:39
Искреността често е неуместна в ежедневието ни. Неуместна е не за друго, а защото перманентно живеем в лъжа – лъжа пред нас самите и пред другите.
Защо го правим?
Защото иначе не е прието.
Започнали сме от самото начало и няма как да спрем от средата или в края – лъжата е инертна и носи след себе си още лъжи – пред себе си и пред другите.
Разбира се, жалко е, защото се разминаваме с всичко стойностно по този начин.
Портивореча си, но и все пак можем да бъдем искрени /или поне би трябвало да можем/, и никога не е късно да започнем да го правим, стига да можем да платим разнообразната цена за това, ако ни стиска и ако наистина сме решили, че си заслужава.
Възможно е да започнем обаче да сме полвинчато искрени – само до размера на цената, която все пак сме готови да платим.
Разбира се, може да се заблудим, че сме станали напълно искрени. Животът ни се превръща в шахматна дъска – белите квадратчета са истините, черните - лъжите и често си остава до края такъв.
Хубаво е поне да си дадем сметка за това. Така няма да сме толкова критични към другите и към техните лъжи, защото ще сме наясно, че и ние не сме цвете за мирисане. Кой колкото и докъдето - човещина е, все пак. А има и "субективност", че има и днес - лъжа, утре - истина. Не можеш им хвана спатиите - нито ти, нито другите. Пък и винаги съществува удобния въпрос, който можем да оставим удобно без отговор - има ли въобще истина и ако я има, тя не е ли толкова субективна, че умножена по броя на човеците, да губи напълно всякаква тежест и значение?
Най-удобно е да обвиним обществото, което е така устроено, че изисква лъжи и често доброто ни възпитание ни задължава да излъжем. Замисляли ли сте се колко малко хората говорят /ние говорим/ това, което наистина ни интересува и вълнува и казваме истинските си мисли, и колко често се плъзгаме като умели сърфисти по гребена на вълната на нещата, и на практика говорим добре или красиво, или ако не можем нито едното, нито другото - говорим просто празни приказки.
Така е прието и ние искаме да сме сред приетите.
Светът се превръща в театрална сцена, а ние в актьори - някои с дарба, други - ужасно посредствени. За ролите някои получават награди, други биват освиркани. В този театър зрителите също са актьори в ролята на зрители.
Можем обаче да направим мислите си такива, че да не ни е неудобно да ги споделяме. Това ще увеличи шансовете ни за искреност, но за съжаление, отново се сетих за възможна уловка - възможно е да не сме ги променили искрено, което отново ще ни завърти в стария кръг на неискреност.
Светът е стъпил на основа от лъжа. В него с примирена усмивка се твърди, че ако една лъжа се повтори сто пъти, тя става истина и в него е в реда на нещата, една пълна и абсурдна измислица за сътворението му, да продължава напук на всякакъв разум, да се приема за възможна. Всяка илюзия е на по-голяма почит от истината. Наистина неуместна е самата идея за истина.
Целта на евангелията е да формират опред...
12 апостоли символизират 12 месеца в год...
Не мисля, че е съвременен лукс. Човекът в основни линии е същия като преди векове, сега просто нещата стават по-контрастни или не - не знам.
не е същият човек...сега е друг...лош , агресивен и копиращ...
Може и да си прав. Ако приемем, че по-сложната среда ражда по-големи трудности при приспособяването, а от там - на хората се налага да правят по-големи компромиси с морала си.
Често най-искреният отговор е "не знам" :)
често не знам е най искреното невежество...;)
Много обичам да чета, но не приемам за чиста монета прочетеното. Например, сега чета една автобиография на прочут човек. Интересно е, но не спирам да се чудя - не е ли напудрил нещата? Не ги ли е направил приемливи за теорията, която е създал? Няма как да го знам. Поради това, че се отнасям с подозрение към теорията му, въпреки че я знам, казвам, че не знам, защото, ако кажа, че знам, означава да поема солидарна отговорност за неговата евентуална лъжа :) Въобще... Не бих искала книгите да правят по-приемлив света, бих искала да разказват истината за него.
Има едни филм - "Землянина". Там героят живееше хилядолетия. Да, беше самотно, но не скучно.
"Много съм недоверчива към това, което чета, защото може да не е вярно."
Това съждение може да означава две неща: или авторката му е подчертано скептичен тип, което, общо взето, е положително качество, или говори за определен дефицит на историософски познания. Тук по вероятен е вторият вариант.
Какво не знае авторката на постинга?
Тя не знае, че моралът и нравствеността, като предмет на науката етика, са исторически развиващ се феномен. Известно е, че в своето прогресивно развитие човечеството преминава през три формации: първобитно общинна, икономическа и комунистическа, в която човечеството скоро трябва да прескочи или иначе ще се самоунищожи. Предполага се, че през първата формация хората са били по-искрени, доколкото тя се сравнява с детската възраст на човечеството и в митологията на много народи е останала като "златен век". В икономическата формация, в която все още пребивава човечеството, господства лицемерието, което има своето обяснение. Комунистическата формация ще се отличава от предходната история и с това, че искреността в отношенията между човеците ще стане норма.
Векове хората са твърдели, че "знаят" как е създаден света, знаейки една измислица. Това може също да се определи като знание, но знание ли е една лъжа? Всъщност, човек може да е сигурен само в истинността на фактите, за които чете /не винаги/, но не и в тяхната интерпретация.
Или твоят въпрос е свързан с неговата прочута фраза - "аз знам, че нищо не знам."?
Но това не само, че не стана /поредната лъжа?, която аз съм мислела, че е истина, която ЗНАМ/, но и комунизмът беше публично оплют и отречен, обявен за невъзможен. Тук си признавам, че много ми се иска Вие да сте прав и комунизмът да има шанс някога да се сбъдне. Според Вас, има ли реални шансове за това, и ако да, то кога?
Всъщност, ето че стигнах до истинската причина за моето недоверие. Тя е страха от поредната манипулация на общественото /в частност - на моето/ съзнание. Когато си разбрал, че целенасочено се опитват да те манипулират, ти вече се отнасяш с недоверие към всичко. А възможно ли е да не се опитват да ни манипулират, а аз да живея в постоянен страх от нещо, което го няма? Такива въпроси си задавам - доста са противоречиви.
Можем да кажем, като обяснение, че търговия в отношенията има, защото тя се пренася във всичко, не само в икономиката - нещо като зараза. И ако изчезнат стоково-материалните и парични взаимоотношения, ще изчезне и сметкаджийството в любовта.
Хъм?
Не, не мисля, хората съвсем не лъжат само по икономически причини. Те лъжат за всичко...., от което биха имали някаква изгода. Да, лъжите доста ще намалеят, но няма да изчезнат.
в същност няма данни за него освен в диалозите н аплатон.
да, това беше намигане към отговор на коментара ти...аз знам , че нищо не знам...:))
в същност ако приемше , библейското начало на битието, това пак е знание. субективно но е...макар ,че дори и те не знаят какво в същност беше началото. има друго преди словото..:))
ако съдим по единият от идолите на бейкън, дори и онова което четеш не може да се приема като истина...:) а интерпритацият, драга моя е само опит да си сверим вътрешния часовник с обективността...маструбативно, нали?
:)
Значи Сократ може и да е от Карнобат? :) Защо не? Ако бяхме по-кресливи от гърците, щяхме да си го присвоим.
По ми харесва да го нарека - опит за доставяне на наслада :), вглеждайки се навътре. Ама, че превзето прозвуча :) Е,хубаво, твоето да е - има ли значение какъв етикет му слагаме.
Но и ми се иска нещата да се сложат веднъж за винаги правилно на местата им. Ще стане скучно? Възможно е, но мисля, че веднага ще намерим заместители - така сме устроени - не можем да стоим спокойно на задниците си :)
Поздрав Дора
Това с многото истини не ми звучи читаво. Истината би трябвало да е една - останалото са интерпретации.
Разбирам обаче нуждата на човек от религия. Религията е опора.