Избягвам да критикувам, защото се хващам често, че мисля и върша неща, които критикувам в другите, което автоматично ме лишава от правото да критикувам друг, освен себе си.
Но сега ще направя изключение и ще се опитам да подредя мислите си по въпроса за човешката посредственост. Няма по-самодоволно човешко същество от посредственото. То не е чело друго освен вестници и някой друг приключенски и криминален роман в ранните си години, изградило си е удобна като ръкавица житейска философия, която с топ не можеш да помръднеш. Абсолютно не допуска каквато и да е нова идея и тези, които мислят различно,  могат с лекота да бъдат определени дори и за смахнати. Готов е да мине като танк през всичко различно, което би могло да представлява заплаха за сигурната посредствена основа на житието и битието му.
В състояние е да преживее цялото си съществуване, без да промени мнението си и на йота. Защо да го променя след като вече е на върха на човешкото познание? Как достигна до него е друг въпрос - разбира се, без четене, без търсене, просто това е първото състояние, което го накара да се почувства на мястото си в този объркан свят. За него сентенцията на Сократ – “аз знам, че нищо не знам”, единствено доказва, че Сократ е бил крайно некомпетентен и достатъчно глупав да си го признае.

Умен за него е равносилно на компетентен по всички въпроси, а в действителност е единствено отчайващо повърхностен.  Дава вид, че се интересува от новости и понякога дори и себе си заблуждава, че е така, но това е само, за да докаже пред другите и най-вече пред себе си, че е непоклатимо прав.

Често проявявам разбиране към подобно мислене. Щом се чувстват добре, каква съм аз, че да им оспорвам това право. Въобще, спорът е отвратително преживяване – паралелни светове във война, а да спориш с човек, който е убеден, че е хванал Бога за шлифера, е наистина гнус.

Лошото е, че посредственият, несъмнявайки се никога в своята правота, е напорист и нахъсен, той не се колебае и гази наред.
В крайна сметка се докопва до самия връх на човешката пирамида и създава посредствен свят, в който живеем всички - свят, създаден и управляван от самодоволна посредственост.

Интересна тема. Дали посредствените се раждат такива или житейските им условия и обстоятелства ги формират? Какъв е процентът им? Приблизително еднакъв ли е той сред различните етноси и нации?

Мисля, че по-скоро житейските условия и обстоятелства ги формират, но от значение е и генетичния фактор. При всички положения голям е процента, но няма как да кажа цифра. Не знам и какъв е процента им в различните етноси и нации. Никой не си е направил труда да изследва любознателността на човешкото население, пък и съм убедена, че резултатите от подобно изследване едва ли ще са истинни, защото много хора ще се докарат по-любознателни, отколкото са в действителност. Срамота е да си признаеш, че си посредствен, още повече, че те не мислят, че са посредствени и точно затова са такива.

Колкото и да е дълбока деградацията на човечеството през последните десетилетия, Човекът си остава венец на еволюцията на планетата Земя, най-висше съвършенство. Познанието на отделния индивид за човешката същност е успешно, когато е диалектическо единство на индуктивния и дедуктивния процеси на познание. Дедукцията трябва да започне от определението, че човекът е социално същество. Неговата същност и същността на обществото (социума) са тъждествени: "ансамбълът на всички обществени отношения."(К. Маркс) За разлика от животните, Човекът, освен психика, притежава и СЪЗНАНИЕ, което е "изцяло обществен продукт". Тъждеството и различието между човешката психика и съзнанието е проблем разработен от Маркс и не се разбира и приема от не и анти марксистите, а и от посредствените марксисти. Съзнанието е структурирано. Системата му съдържа три компонента: познание, ценностни форми (нравствени, правни, политически естетически и религиозни) и воля. Различието и единството на тези три елемента се разбира най добре чрез аналогия със "Символът на вярата" - Пресветата троица, където Бог Отец, Бог Син и Свети Дух са три лица (ипостаси) не нещо, което са всички те поотделно. ПОСРЕДСТВЕНОСТТА като свойство на отделния индивид е момент от неговата нравственост, която по силата на триадичността се определя и от знанията и волята му. За пръв път се замислих по въпроса, има ли посредствеността диалектическа противоположност и каква (коя) е тя? Може би това е пасионарността или Човекът, превърнал се от средство в Цел. Сегашното абсолютно господство на посредствеността в национален и глобален план създава илюзията, че тя е вечна и непреодолима участ на човечеството.

е да се приеме, че вечността и непреодолимостта на посредствеността е илюзия.
Единствената диалектическа противоположност на посредствеността е Човекът, превърнат в Цел. Всеки човек, сам за себе си и независимо от дивотията около себе си, трябва да събере кураж и търпение, за да се самоусъвършенства.
Близко е до ума колко много фактори ще му пречат. Най-много ще си пречи той самия, защото да си посредствен е уютно и спокойно - не те терзаят въпроси, живееш само от и за материалното. За да започнеш да се променяш, първо трябва да имаш някакъв начален тласък - нещо трябва здраво да те разтърси и събуди. Това нещо или някой трябва преди това да бъде събудено и да, трябва да е пасионарно, защото е напълно възможно да върви към собствената си гибел, газейки шумно посредственото статукво. В този ред на мисли, отскоро се питам - щяха ли Ботев и Левски да са това, което са днес за нас като народ, ако не се бяхме освободили? Не, нямаше да бъдат, защото властта нямаше да позволи да се заговори за тях - ако и на властта официалното й име да е демокрация.

Аз съм дори още по-голям скептик. Финалът на постинга ми не е много искрен. Би било добре, ако посредствени са по върховете, защото би имало шанс да бъдат смъкнати от там. Мисля, че най-отгоре са шепа хора, които ни май-малко не са посредствени, или ако са такива са посредствени само в нравствено отношение, а имат и познание, и воля - да стоят на върха завинаги. Те обаче имат интерес всички под тях да са посредствени, защото така се манипулират лесно. Те казват какво да пише в учебниците, те назначават правителствата - от посредствени хора, които не са пасионарни, те решават кой да живее, кой да умре, а и от какво да умре. Населението нараства с тревожна бързина, трябва да се редуцира, защото ресурсите на планетата са ограничени
Ако съм права в това предположение /то е ясно, че не е само мое/, ние сме обречени. То няма как да се превърне в сигурно знание, защото никога няма да се появят сериозни доказателства за верността му.
Дано не съм права.

припознах се в поста ти...

че е открил прототипа си, макар че не ти вярвам :)
Макар че... наистина като се замисли човек - всички сме в кюпа.

може би поради мързела си....
но мисля, че винаги мога да науча още и още...свивайки посредствеността в едн амалка точица....

не можем да научим всичко. Хубаво е да се стараем, но човешко, твърде човешко, казал Ницше по друг повод или дали не по същия :)
Ето, трябва да прочета Ницше. А може и да не го разбера.

не го чети, той сам не се разбира и си противоречи...:)))

ще взема да се въздържа, има много друго за четене.
А ти чел ли си го Ницше?

понякога съм го чел...:)
опит за летене...
но с илюзиорна успеваемост..:)

Ницше е интересен и труден за разбиране философ. Проумяването на философията му предполага следното: във втория си коментар отбелязах, че структурата на съзнанието е триединство на познание, ценностни форми и воля. Учените и най-вече прородоизпитателите абсолютизират познанието, отъждествявайки съзнание и познание. Идеолозите абсолютизират ценностните форми и най-вече вярата, в т. ч. и религиозната вяра. Ницше абсолютизира волята, това е същността на неговата философия.

кажи ми кой философ не е интересен и труден за разбиране? приличаш ми на пенсиониран учител, на който му липсва преподаването и се излива тук...философията му предполага лудост...
ами структората на абсолютното съзнание какво е?
какво представлява абсюлютната воля? ти разбрали от ницше?

Написах ти философски коментари към философския постинг - "Колеги" :)

Мисля, че за всичко философско се съзрява вътрешно постепенно. Много книги могат да бъдат прочетени, когато се появи вътрешна готовност за тях...., ако въобще се появи някога.

БЛАГОДАРЯ ТИ...:))