Толкова обезверени никога не сме се чувствали. Всички илюзии са в миналото, а вече няма почва в душите ни за нови.
Преди вярвахме, когато през 1990 пеехме по площадите, че "времето е наше" и идва нова светла ера в историята, а ние сме блажени, че сме "деца на демокрацията".
После повярвахме, че царят така или иначе ще ни оправи за 800 дни, а накрая ни се яви нов бащица, който с твърда ръка обеща да вкара най-сетне ред и да накаже виновните до момента. Помислихме си - щом държавата ни е мащеха, то поне баща ще имаме... Но той нито вкара ред в хаоса, нито наказа някой.
Няма го вече и възторга, че ставаме членове на това или онова, което автоматично ни доближава до някой друг висок стандарт. Боже, колко много надежда отиде по дяволите, а резултата от нея са единствено ежемесечните погасителни вноски по хилядите кредити, отпуснати при ужасяващо високи лихвени проценти. Ех, време на детска наивност... Ще му плащаме цената, докато сме живи.
Балонът от празни приказки се спука окончателно и вече всички  знаем, че дори и да ни извадят от ръкава нов балон, той пак ще е пълен с въздух и пак ще се спука.
Всичко там - на политическата сцена се доказа и оказа, че е пълен фарс, театър, някаква наистина жалка драма, играна от бездарни артисти за нискоинтелигентна публика, която никога не е познавала истинското изкуство на сцената.
А сега накъде?
Икономисти има, но производство няма, а тези икономисти разбират от всичко друго, но не  и от производство, за да го създадат. Внасяме си доматите и дрехите от Турция, картофите от Египет, а всичко останало от Китай. Децата ни бягат като заварени от собствената си страна, защото тя всячески им показва, че не са желани тук. Нови не се раждат или ако се раждат не са от нашия етнос. Малкият бизнес е задушен от "чуждестранните инвеститори", които обират малкото пари на населението в големите вериги. Всички ставаме пенсионери, ако го доживеем, след това измираме като добри европейци и всичко изчезва, барабар с 1300 години българска история.
Наистина сега накъде?
Надежда няма и вече в никого не вярваме. И в себе си няма как да вярваме, защото в какво да повярваме всъщност? Че можем наистина независимо от възрастта си да се махнем и ние от тази обречена България?
Ако няма добра воля горе няма как да има по-добър живот долу.
А горе добра воля има винаги само на приказки и никога на дела. Там всички до един доказаха, че им пука единствено за това да унищожат населението на страната си за максимално кратък срок - или се махайте, или умирайте. Е, благодарим! Все пак имаме избор, защото имаме цели две алтернативи. Че и трета има даже - да продължим да кютаме по стария начин - "умирай трудно" в български съвременен вариант.
Има значи накъде.