Постинг
26.06.2011 15:17 -
Откровено
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 1345 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 26.06.2011 15:46
Прочетен: 1345 Коментари: 10 Гласове:
8
Последна промяна: 26.06.2011 15:46
Навремето имах блог тук - никът ми беше lubopitstvo. На шега го направих и не го вземах насериозно дълго време. Имах нужда от интернет, както наркомана има нужда от дозата си.
После обаче, някак се пристрастих точно към това място, коментари, постинги - къде по - малко добри, къде направо от немай къде написани. Вкарвах се в рамките на читателите - това, значи, се харесва - това ще пиша.
Има една случка, с която особено не се гордея тогава и това е един постинг, с нелепото заглавие "развод по блогърски". В него заявявах, че няма да имам вече нищо общо с turbo4, защото видите ли - той е лош човек и не заслужава. Защо постъпих тогава така? Не му вярвах, съмнявах се в него още от самото начало, но това не ми пречеше да коментирам при него. Всъщност, цялата популярност на оня си блог дължах на него. Забелязаха ме в лекомислените коментари, а с оня постинг пък попаднах в центъра н скандала. Това, че не го правех съзнателно, не ме оневинява.
Постъпих подло. В крайна сметка, бавно и полека, намразих себе си, такава, каквато се самосъздадох там и блогът бавно и полека умря.
Естествено, че не умря само за това. Аз просто не се харесвах там, не бях истинска.
Хората не са безгрешни, не са и черно-бели. Всичко е шарения. Понякога са направо нетърпими, обзети от суета и празнославие. Добрата новина е, че човек винаги може да поиска прошка, а отсреща винаги може да му простят. Освен, ако не е прекалено късно.
Човек за едната чест и достойнство живее. Никога не бива да загубва самоуважението си, защото така и никой за нищо няма да го уважава.
Това, че споделам толкова лични неща не ме притеснява. Имам нужда да го напиша. Нищо повече от угризение на съвестта, за случай, в който не съм постъпила правилно, под влияние на неправилни преценки и , може би, недостатъци в характера.
Все си мислех - тук не е истинско, тук е театър на сенките на хората. А не е така - тук е дори по-реално от живота - защото зад всяка дума се подписваш ти и носиш отговорност за нея в душата си.
После обаче, някак се пристрастих точно към това място, коментари, постинги - къде по - малко добри, къде направо от немай къде написани. Вкарвах се в рамките на читателите - това, значи, се харесва - това ще пиша.
Има една случка, с която особено не се гордея тогава и това е един постинг, с нелепото заглавие "развод по блогърски". В него заявявах, че няма да имам вече нищо общо с turbo4, защото видите ли - той е лош човек и не заслужава. Защо постъпих тогава така? Не му вярвах, съмнявах се в него още от самото начало, но това не ми пречеше да коментирам при него. Всъщност, цялата популярност на оня си блог дължах на него. Забелязаха ме в лекомислените коментари, а с оня постинг пък попаднах в центъра н скандала. Това, че не го правех съзнателно, не ме оневинява.
Постъпих подло. В крайна сметка, бавно и полека, намразих себе си, такава, каквато се самосъздадох там и блогът бавно и полека умря.
Естествено, че не умря само за това. Аз просто не се харесвах там, не бях истинска.
Хората не са безгрешни, не са и черно-бели. Всичко е шарения. Понякога са направо нетърпими, обзети от суета и празнославие. Добрата новина е, че човек винаги може да поиска прошка, а отсреща винаги може да му простят. Освен, ако не е прекалено късно.
Човек за едната чест и достойнство живее. Никога не бива да загубва самоуважението си, защото така и никой за нищо няма да го уважава.
Това, че споделам толкова лични неща не ме притеснява. Имам нужда да го напиша. Нищо повече от угризение на съвестта, за случай, в който не съм постъпила правилно, под влияние на неправилни преценки и , може би, недостатъци в характера.
Все си мислех - тук не е истинско, тук е театър на сенките на хората. А не е така - тук е дори по-реално от живота - защото зад всяка дума се подписваш ти и носиш отговорност за нея в душата си.
Следващ постинг
Предишен постинг
И най-дългият път започва с малка крачка. От теб зависи, дали ще продължиш!
Успех!
цитирайУспех!
Длъжна съм пред себе си.
цитирайи не се самобвинявай.
Но не съм съгласна, че тук всеки е искрен или излива душата си, че дори се чувства отговорен. Примери много. Само дето трябва време, за да се отсее истината.
Валя
цитирайНо не съм съгласна, че тук всеки е искрен или излива душата си, че дори се чувства отговорен. Примери много. Само дето трябва време, за да се отсее истината.
Валя
yotovava написа:
и не се самобвинявай.
Но не съм съгласна, че тук всеки е искрен или излива душата си, че дори се чувства отговорен. Примери много. Само дето трябва време, за да се отсее истината.
Валя
Но не съм съгласна, че тук всеки е искрен или излива душата си, че дори се чувства отговорен. Примери много. Само дето трябва време, за да се отсее истината.
Валя
Ако ти си откровен, какво ти пука за другите?
yotovava написа:
и не се самобвинявай.
Но не съм съгласна, че тук всеки е искрен или излива душата си, че дори се чувства отговорен. Примери много. Само дето трябва време, за да се отсее истината.
Валя
Но не съм съгласна, че тук всеки е искрен или излива душата си, че дори се чувства отговорен. Примери много. Само дето трябва време, за да се отсее истината.
Валя
всеки, в крайна сметка, отговаря пред себе си и скача толкова, колкото може.
анонимен написа:
Всичко е въпрос на модел.
Ако някой ни дойде на
гости в къщи и особено ако
се застой повече , то тогава
нашият модел се променя.
Ако отидем на гости, е
същото. Ако на циганите се
праща по един българин -
като модел - по един месец
на година, това ще е доста
ефективно. То учлището за
това е създадено. Но най-
много въздейства
колектива в един завод или
офис . Още по-добре ще е и
да се почива семейно, там
също има модели. Въобще
всичко е модел. Така
работи вселената. Взимаш
нещо от хаоса и му
придаваш параметри - и то
става божество. Или
какъвто му е модела.
"Битието определя
Съзнанието" ако в едно
семейство всички са
депресирани - такъв ще е
модела им. Такова
семейство е България.
Ако някой ни дойде на
гости в къщи и особено ако
се застой повече , то тогава
нашият модел се променя.
Ако отидем на гости, е
същото. Ако на циганите се
праща по един българин -
като модел - по един месец
на година, това ще е доста
ефективно. То учлището за
това е създадено. Но най-
много въздейства
колектива в един завод или
офис . Още по-добре ще е и
да се почива семейно, там
също има модели. Въобще
всичко е модел. Така
работи вселената. Взимаш
нещо от хаоса и му
придаваш параметри - и то
става божество. Или
какъвто му е модела.
"Битието определя
Съзнанието" ако в едно
семейство всички са
депресирани - такъв ще е
модела им. Такова
семейство е България.
vania,не те познавам.Не познавам и turb04 - още по-малко случилото се,доколкото се е случило.Харесва ми позицията ти - не е за всеки да го може.И да я покаже,и да стои зад нея.Как ще се оцени за мен не е толкова важно пред това,че я има.Поздравявам те - имаш или нямаш нужда от това!
цитирайКак да нямам нужда :)
цитирайИ в предишния блог ми беше интересно да следя размислите ти...колкото и да е прикрит човек или да играе роля, той винаги носи следите от уникалността си или почерка. Там ми беше направило впечатление отстояването на мнение, нетрадиционния поглед над случващото се- лично твой, тук е същото..:)) Поздрав!
цитирайИстина е, че аз търся и ще търся цял живот. Така съм устроена и се гордея с това си качество - то ни прави хора. Благодаря ти :)
цитирай
