Постинг
14.05.2011 09:50 -
Часове по духовност, превърнати в часове по лъжа
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 1475 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.05.2011 10:27
Прочетен: 1475 Коментари: 2 Гласове:
11
Последна промяна: 14.05.2011 10:27
Има неща, които хората умеят до голяма степен, защото са им дадени по рождение. Има други, на които човек може да се научи с упорит труд и постоянство, а има и трети, които са толкова далеч от натурата на определения индивид, че са почти невъзможни за него.
Хората не могат да са еднакво добри във всичко и осъзнаването и съобразяването с това в образователната ни система, би дало на света хора, които са намерили призванието си и тежат точно на мястото си. Всеки има някакво призвание и ако успее да го открие, света би станал свят от щастливи хора - професионалисти.
Не го написах достатъчно добре като въведение на това, което ще последва. Жалко, защото то е много важно за мен и не само за мен.
Искам да ви пиша за часовете по литература в училищата и за това как те би трябвало да учат на мислене, на творчество, на индивидуалност.
Уви, те не учат на нито едно от изброените три неща или учат само на мислене до толкова, до колкото учениците мислят как да излъжат системата - да не прочетат произведението, да намерят в интернет съчинение по съответната тема и го препишат, да не ги вдигнат в час, за да не си проличи, че ама абсолютно нищо не знаят и дори не разбират какво ги питат.
Не обвинявам учениците - когато искаш от човек нещо, което той не е в състояние да даде, търси начин да излезе някак от невъзможната ситуация.
Изход винаги има и аз го виждам по следния начин.
Учителите по литература не бива да са просто учители по литература, те трябва да са учители по духовност и без никакви илюзии да знаят, че единици ще са тези, които могат да им напишат и кажат това, което те очакват да прочетат или чуят. Нека смъкнат не малко, а много летвата и бъдат доволни, когато успеят да мотивират учениците си до един, да прочетат това, което се изучава. Това би било невероятна победа за тях, защото млад човек днес да прочете книга, е равносилно на мирово чудо. След това или преди това, да обяснят на учениците си, че не желаят да им се говори на висок стил като литературен критик, а простичко и ясно с думи техни и мисли техни. Всяка проява на самостоятелна мисъл, колкото и плоска и елементарна да е, да бъде адмирирана и поощрявана. На практика, с децата трябва да се започне от абсолютната нула и да се гради с търпение и без претенции.
По-добре малко, но тяхно лично, отколокото много, но откраднато.
Не всеки има талант да пише, но всеки може да чете и всеки заслужава да вкуси от богатството на литературната мисъл. Всеки има право да обогати душата си и мислите си, а часовете по литература са точно за това - да научат младите да разсъждават креативно. Да учат как се гради душа и мислене.
Моля ви, дайте шанс на децата да я заобичат, не я откъсвайте толкова много от тях, не ги плашете, че е нещо невъзможно, поднесете им я с любов и без претенции!
Единици от тях ще свържат професията си с нея в бъдещето, но абсолютно всички ще имат нужда от развитото умение за самостоятелно творческо мислене.
Мили учители по български език и литература, простете им, че са просто деца и им позволете да ви говорят и пишат като деца, а не като учени! Те ще ви се отплатят с това, че ще ви позволят да докоснете душата им!
Това ще означава невероятна победа за вас и за литературата, която преподавате.
А ако някой, от който зависи нещо го прочете и ме разбере поне наполвина, аз ще бъда доволна, че съм го написала.
Хората не могат да са еднакво добри във всичко и осъзнаването и съобразяването с това в образователната ни система, би дало на света хора, които са намерили призванието си и тежат точно на мястото си. Всеки има някакво призвание и ако успее да го открие, света би станал свят от щастливи хора - професионалисти.
Не го написах достатъчно добре като въведение на това, което ще последва. Жалко, защото то е много важно за мен и не само за мен.
Искам да ви пиша за часовете по литература в училищата и за това как те би трябвало да учат на мислене, на творчество, на индивидуалност.
Уви, те не учат на нито едно от изброените три неща или учат само на мислене до толкова, до колкото учениците мислят как да излъжат системата - да не прочетат произведението, да намерят в интернет съчинение по съответната тема и го препишат, да не ги вдигнат в час, за да не си проличи, че ама абсолютно нищо не знаят и дори не разбират какво ги питат.
Не обвинявам учениците - когато искаш от човек нещо, което той не е в състояние да даде, търси начин да излезе някак от невъзможната ситуация.
Изход винаги има и аз го виждам по следния начин.
Учителите по литература не бива да са просто учители по литература, те трябва да са учители по духовност и без никакви илюзии да знаят, че единици ще са тези, които могат да им напишат и кажат това, което те очакват да прочетат или чуят. Нека смъкнат не малко, а много летвата и бъдат доволни, когато успеят да мотивират учениците си до един, да прочетат това, което се изучава. Това би било невероятна победа за тях, защото млад човек днес да прочете книга, е равносилно на мирово чудо. След това или преди това, да обяснят на учениците си, че не желаят да им се говори на висок стил като литературен критик, а простичко и ясно с думи техни и мисли техни. Всяка проява на самостоятелна мисъл, колкото и плоска и елементарна да е, да бъде адмирирана и поощрявана. На практика, с децата трябва да се започне от абсолютната нула и да се гради с търпение и без претенции.
По-добре малко, но тяхно лично, отколокото много, но откраднато.
Не всеки има талант да пише, но всеки може да чете и всеки заслужава да вкуси от богатството на литературната мисъл. Всеки има право да обогати душата си и мислите си, а часовете по литература са точно за това - да научат младите да разсъждават креативно. Да учат как се гради душа и мислене.
Моля ви, дайте шанс на децата да я заобичат, не я откъсвайте толкова много от тях, не ги плашете, че е нещо невъзможно, поднесете им я с любов и без претенции!
Единици от тях ще свържат професията си с нея в бъдещето, но абсолютно всички ще имат нужда от развитото умение за самостоятелно творческо мислене.
Мили учители по български език и литература, простете им, че са просто деца и им позволете да ви говорят и пишат като деца, а не като учени! Те ще ви се отплатят с това, че ще ви позволят да докоснете душата им!
Това ще означава невероятна победа за вас и за литературата, която преподавате.
А ако някой, от който зависи нещо го прочете и ме разбере поне наполвина, аз ще бъда доволна, че съм го написала.
