Недей си вярва, че съм толкова добра.
Не съм такава. Не, не съм такава...
Свенливо розовее бледата зора,

Има много от добрите хора.
Разни са... Малцина са големи.
Те се реят нейде из простора.

Врачке, помагай! Разваляй магията...
Нека изчезне туй пусто "обичам"!
Виждаш, че вече напълно разсипа я -

Аз мога да се взра в най-лошото от теб
и в злоба справедлива цял да те разнищя...
Словесно да те развлека до жалка дреб,

Аз бях мъничко цвете под храст многолистен
и на завет го слушах - как той шумоли.
Но не знаех, че крия ли своите мисли -

Той стои срещу мен и говори, говори...
Сякаш волно препуска на шефския стол -
състезателен кон е. Прескача стобори