Мое старо капризно безсъние,
честно казано, ставаш нелепо -
ту за равното казваш, че стръмно е,

Две години след издаването на първата ми стихосбирка, втората - "Основания", е вече при мен, готова да поеме по пътя към читателите си.
В променения свят, в който живеем виртуалното представяне е с голямо значение и аз го правя с против...

Какво са кръгли петдесет?
Уви, не са живот в средата...
Напомнят песенен куплет

Защото все бързаме
и всеки е сам,
но все пак сме свързани -

Гроб до гроба, гроб до гроба.
И упойващ дъх на пръст.
Тук на всякаква тревога

Разбира се, знам, че съм нищо.
Прашинчица в безкрайността -
все някога ще ме разнищи

По камънак и хлъзгав мъх,
сред тишина на птичи писък,
да гоня следващия връх,

Не бях на себе си. Не бях...
Изпратих хиляди потери
подир избягалия смях.

Да се молим с теб, мили, за чудо!
Не съм млада и ти не си млад,
а е ясно, след толкова лудост,

Мама я няма. Отиде си милата...
Няма я от четиридесет дни.
Не й достигна ни време, ни силата –

От изгорялата вяра до пепел
пак ще запалиш от нищото свещ.
Стане ли малко светът ти по-светъл -

Когато се смали светът —
до мъничка нещастна точка,
приличаща на кръстопът,