Произходът на юртите е сложен и неясен, тъй като въпреки големия интерес към тях, този тип жилища не са задълбочено изследвани за своята 3000-годишна история. Юртата е била и все още е традиционно жилище за номадските народи от Централна Азия. Археологически данни сочат, че преносимите жилища се развивали успоредно с развитието на коларството. Първите волски каруци с масивни дървени колела са се появили през втората половина на 4-тото хилядолетие пр.Христа, сред потомците на неолита - земеделски производители от Балканите, които са живели в залесените степи на Молдова и Украйна, т.нар. понтийски степи. По-късни култури използват тази нова форма на мобилност, за да се разселят на запад и изток сред широкия простор на отворените степни земи. Към края на 3-тото хилядолетие, две основни култури се заселват в степите на север от Черно, Каспийско и Аралско море. По време на второто хилядолетие, индо-ирански племена, свързани с културата Андроново мигрират на юг и югоизток с бавнодвижещи се волски каруци, като достигат Афганистан, Пакистан и Северна Индия. Развитието на коларството в края на второто хилядолетие пр.Хр. води до появата и разрастването на т.нар.скитска култура, която варира от Европа до Алтай и от Сибир до Иран. Първообразът на юртите не е бил сгъваем тип и е трябвало да бъдат транспортирани върху талиги/каруци, като във филцовия дом са били жените и стоките за домакинството, а мъжете са яздели редом. През вековете историци, пътешественици и наблюдатели дават своите описания на номадските племена и техния бит. Едно от подробните описания на два основни вида монголски преносими жилища, дава посланикът на папа Инокентий IV през 1246 г.: „Техните преносими жилища са кръгли и са направени от тънки клони и пръчки. На върха в средата има кръгъл отвор, който пропуска вътре светлина и същевременно дава възможност на дима да излезе, защото те винаги поставят огън в средата. От двете страни и покрива са покрити с филц, врата също е от филц. Някои от тези жилища са големи, други малки, в зависимост от важността и значимостта на хората; някои могат бързо да бъдат разглобени и събрани, и пренесени от товарните животни; други не могат да бъдат разглобени, но се пренасят върху талиги. За да се превозят с каруца, за по-малките е достатъчен един вол, за по-големите – три, четири или повече – в зависимост от размера. Където и да отидат, било то на война или на друго място, те винаги вземат жилището със себе си.” Други наблюдатели са записали, че тези жилища са направени от върба. Описание на молголо-татарски юрти ни оставя и Марко Поло, който през 1275 г. Пристига в двора на Кублай хан: „Техните колиби или палатки са изработени от пръчки, покрити с филц, и са съвсем кръгли; добре събрани те представляват пакет, който опаковат като товар и вземат със себе си на своите миграции върху нещо като каруца на четири колела. Когато имат възможност отново да ги издигнат, то поставят входа на юг. Освен тези каруци, те имат и изключителен вид превозно средство на две колела, покрито също с черен филц, което ефективно защитава хората вътре от влагата по време на дъждовните периоди. Те са теглени от волове и камили, и служат като конвой – за превоз на техните жени и деца, принадлежности, както и за провизии.”

Според Гумильов, юртата е едно от най-добрите изобретения на цивилизацията, позволяваща мобилност и в същото време способност за обитаване на качествен дом (доста по-топъл през зимата от землянките и къщурките); достатъчно широко място са оставяли за всичко при проектирането на временните градове с юрти, наречени АУЛИ. В същност юрти са открити от Анадола до Монголия.

В повечето случаи хората като чуят юрти правят асоциацията с Монголия, която е правилна, но малцина знаят, че юртите са част от нашето културно наследство от прабългарите. Предците ни като степен народ, не са имали градове, освен Фанагория в Стара Велика България, а са живеели в типичните за народ разчитащ на мобилността си, „подвижни домове” или иначе казано юрти. 

Освен намиращият се в Историческия музей на Варна каменен модел на юрта с врязана култова сцена, варовик (ІХ–Х в.)Девня, Варненско,

за разпространението на юртите в България свидетелства и следният откъс от Ибн Фадлан за вожските българи "Всички те живеят в юрти с една-единствена разлика, че юртата на царя е много голяма.....".

Съществувала е връзка между социалният статус и юртата при прабългарите. Обикновенно юртите имали различна украса, най-често изображения свързани с вярата на прабългарите, например изображение на дух на животно, което са вярвали, че ще помага по време на битка.

В центъра на юртата се е намирало огнището, което също е било свързано с множество вярвания – от семейния дух до плодозачатието. Юртите са били също така считани за свещенно място и това е доказано от оцелелия през вековете у степните народи закон за гостоприемството, който е бил частично асимилиран от Средновековна Европа. Докато госта е в юртата и се води с гостоприемството на домакина, не се е вадило оръжие, дори госта да е враг.

Тъй като юртата е била считана едва ли не за свещенно място, ако тя бива „осквернена” е трябвало да бъде изгорена.

След установяването на Първото Българско царство от хан Аспарух още няколко столетия прабългарите са живели по този начин, докато след това за започнали да строят типичните за Средните векове градове и села, а юртите вече останали само при другите степни народи появявали се през вековете, като най-известните са монголите.