Автора! Автора! - вика тълпата,
винаги жадна за зрелища с кръв -
Вижте го как си разпъва душата
на самоделен - по мярката - кръст...

Боже мой, вярно описва живота!
И го създава... Сам Бог е! Творец!...
Нека по пътя избран - към Голгота -
да го накичим със трънен венец!

Шумно ще викаме всички - Осанна!,
докато шепне той - Сам се разпни!
Има ли сили родилно да страда,
тъй ще изкупи и наши вини...

..................................................

А той, улисан от своя представа,
в другите влюбен, но винаги сам -
колкото може света да създава,
толкова малък е. Или голям...

 

   ...
   колкото може света да създава,
   толкова малък е. Или голям...
Точно това е вярната поанта!
А интересното е, че точно най низките и малките имат склонността да претеглят и оценяват миличкия Автор... А понякога и той сам себе си... :-))
Всъщност мисля, че всеки душевен изказ е достоен за похвала и стимулиране. Защото той има склонността да се стреми към красотата и истината и така се усъвършенства. А оценяването и унизяването са просто грозно кощунство!
Моите поздеюравлени!
   Лекс

И за интелигентния ти прочит с дълбоко разбиране!

Творецът и тълпата... Позната корелация. Но не погледната през амбразурата на високата кула от слонова кост, нито от ницшеанския пиедестал от мрамор, нито философски, нито исторически - а по човешки стоплена от разбиране и съпричастност, от съчувствие и възхищение.
Съгласна съм с Лекс - поантата е изключителна - в десет думи си събрала мъдростта на десет тома естетика.
Поздравления за хубавия стих!
Поздрави, Ваня!

Творците винаги са най-любимите деца на Бога. Те създават светове, както и Той създава. И плащат за това с късчета от душите си. Изкуството се изстрадва.
Не бях писала цял месец - много ми липсваше писането :)

За автора, за твореца, за богоподобния човек-творец, подобието Богу, което се състои в способност за Творчество. И за да не бъда многословен споделям, единствено, идея: авторът в хубавата ти творба да не бъде само в поетично-драматично противоречие и колебливост за "малък-голям"... Би могло да е в съпътствие, този хубав поетичен драматизъм, и с фин авто-упрек сарказъм спрямо дързостта да представяш творенията си /себе си/ в публичност... Запознат съм със способността ти да размишляваш поетично в този втори, "измъчващ" достойния автор аспект. За "публикарска" сдържаност, тъжно-достойна самоирония... Приветствам те.

Здравей- чудесно е,но аз бих направил дребна преправка на последния куплет ако позволиш. За да пада ударението върху първата сричка както е навсякъде,вместо "А той" бих написал "Той пък" и ритъмът ще бъде в унисон с този,който е в първите и третите редове на всеки отделен куплет. С приятелски поздрав- желая ти много напредък,здраве и късмет!

Коментарът ти ме радва, както и предишните! Съзнавам колко непопулярна е идеята ми, колко далеч от масовката, която е харесвана. И все пак тук хората мислят.
Нека съм благодарна, че и това успях да напиша. Малки са ми силиците, за да засегна и аспектите от твоята идея :)
Сърдечно благодаря!

Само хубавини да съпътстват и теб навсякъде и винаги!
Харен си ми е ритъмът обаче. Една гласна е една сричка. Дали ще е А той, или Той пък, е все едно. Това го научих в далечната 2017 от моя учител по ритъм - Марин Тачков.
Поздрави!

Благодаря- и на теб така,но ти го попитай и ще видиш,че така е по-добре :) Ти си решаваш обаче- не настоявам да си налагам мнението,твоето мнение в случая е най-важно!

На мен, както е сега ми харесва повече.