Постинг
14.12.2019 09:56 -
Разговор с дъжда
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 1037 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 14.12.2019 15:00
Прочетен: 1037 Коментари: 8 Гласове:
22
Последна промяна: 14.12.2019 15:00
Смири се! - ромолят
край мен дъждовни капки -
огледай този свят
на миговете кратки...
Виж плисналият дъжд
в небето как започва,
а сякаш изведнъж
завършва в кална локва...
И колко е сама
единствената капка,
но слята със дъжда -
със сила многократна,
тя вече има цел -
завършен ясен смисъл -
дъждът я е приел
във вечния си цикъл. -
Безкрай да се върти -
безпаметно, без его...
Не искаш ли и ти
да станеш част от него?!
Не искам! Не! - крещи
гласът ми надалеко -
от векове кънти
човешкото му ехо...
Ваня, много ми хареса - искрено и детско някак си - аз такива харесвам )
Прегръдки!
цитирайПрегръдки!
vesever написа:
Ваня, много ми хареса - искрено и детско някак си - аз такива харесвам )
Прегръдки!
Прегръдки!
е философско стихотворение :) А в твоя прочит личи твоето отражение в огледалото му.
Радвам се, че ти е харесало!
Поздрави и весели празници!
Как "започва" и как "завършва" само - и дъждът, и кръговратът, и този твой имплицитен спор с естеството! Човешкото в нас крещи своята различност и неповторимост, а природата все ни придърпва към себе си, оплитайки ни в унифициращи земни правила и закони:)))
Смирение е хубава дума - но смирение пред какво? Пред природното, на което сме подвластни с телата си, или пред божественото, което сме приели с душите си? Казват, че смиреността е най-висша добродетел, върховна мъдрост, до която се стига с годините, едва в края на живота. Смирението било сила, не слабост. Вярвам го, но още реагирам болезнено на всеки опит за незачитане на "безценната" ми личност и отказвам да приобщя земната си цел към тази на дъждовните капки - сигурен белег, че съм далеко от подобно духовно израстване:)))
Чудесна алюзия си постигнала! Поздравления, Ваня!
цитирайСмирение е хубава дума - но смирение пред какво? Пред природното, на което сме подвластни с телата си, или пред божественото, което сме приели с душите си? Казват, че смиреността е най-висша добродетел, върховна мъдрост, до която се стига с годините, едва в края на живота. Смирението било сила, не слабост. Вярвам го, но още реагирам болезнено на всеки опит за незачитане на "безценната" ми личност и отказвам да приобщя земната си цел към тази на дъждовните капки - сигурен белег, че съм далеко от подобно духовно израстване:)))
Чудесна алюзия си постигнала! Поздравления, Ваня!
Ех, Вени, нали знаеш как чакам твоите коментари :) Обожавам виждащото ти огледало! Да, смирение е хубава дума. Идеята за смирението я нося отдавна като трън в петата, който така и не мога да изчовъркам. А конкрено това смирение от стихотворението го нося повече от десет дни, и то с натрапливост ме чакаше най-сетне да узрея и го подредя в думи...
Човекът в своята същност не е смирен. Той има индивидуалност - нека я наречем душа. Ако тази душа ще се слее с неживата природа "безпаметно, без его", то значи няма никаква душа. Но можеш ли да знаеш наистина какво става след - в кърпа вързания на всеки - телесен край? Дори и като само възможна хипотеза, физическия тлен /и нищо повече/ с преминаването в кръговрата, стои пред всеки... Да приемеш тази толкова бездушна възможност е най-голямото смирение, за което се сещам... Но може би е нужно да стигнем и до него, макар че е крайно болезнено.
цитирайЧовекът в своята същност не е смирен. Той има индивидуалност - нека я наречем душа. Ако тази душа ще се слее с неживата природа "безпаметно, без его", то значи няма никаква душа. Но можеш ли да знаеш наистина какво става след - в кърпа вързания на всеки - телесен край? Дори и като само възможна хипотеза, физическия тлен /и нищо повече/ с преминаването в кръговрата, стои пред всеки... Да приемеш тази толкова бездушна възможност е най-голямото смирение, за което се сещам... Но може би е нужно да стигнем и до него, макар че е крайно болезнено.
ти не си капка,Ти си целият Океан..
и аз ,и аз , и веска, и донка..)
весели празници,ванче!
много любов и щастие, да има около теб @
Юлия
цитирайи аз ,и аз , и веска, и донка..)
весели празници,ванче!
много любов и щастие, да има около теб @
Юлия
Благодаря ти за добрите думи, Ваня!
"Дори и като само възможна хипотеза, физическия тлен /и нищо повече/ с преминаването в кръговрата, стои пред всеки... Да приемеш тази толкова бездушна възможност е най-голямото смирение, за което се сещам... Но може би е нужно да стигнем и до него, макар че е крайно болезнено."
Всъщност моето верую е малко по-различно - но реших да не ти го натрапвам, още повече, че на няколко пъти, мисля, съм ти споменавала за него. За мене човекът е природно същество и като такова, трябва да живее според нормите и правилата на естеството. Само когато уподоби начина си на живот на природния живот, когато успореди законите, на които се подчинява, с природните закони, може да се слее с Майката Природа, да стане частица от нея и от нейната хармония и вековечност.
Спомням си как нашият престарял в детските ни представи учител по биология ни разказваше как след смъртта на човека на гроба му никне трева, кравата я пасе, детето пие мляко - и познай! - частица от този, който си е отишъл от този свят, заживява нов живот:))) Някаква лудост, недомислие някакво! - но явно е оставило в мене белег за цял живот. И досега ме умиляват гробовете с буйна зелена трева и не гледам на тях като на "изоставени" - и напротив, болезнено реагирам на всякакви гробници и плочи:)
У, какво неприятно отклонение - извинявай! - а темата беше за пречистващия, обединяващ капките дъжд и за смирението да се приемеш за частица от общото.
В този дух мисля, че докато човек приема себе си като уникален индивид, субект в предикацията, център и връх, и феномен, дух и първопричина, а не следствие на нещата, е още млад, много млад, още много път има пред себе си. А това е прекрасно, нали?:)))
цитирай"Дори и като само възможна хипотеза, физическия тлен /и нищо повече/ с преминаването в кръговрата, стои пред всеки... Да приемеш тази толкова бездушна възможност е най-голямото смирение, за което се сещам... Но може би е нужно да стигнем и до него, макар че е крайно болезнено."
Всъщност моето верую е малко по-различно - но реших да не ти го натрапвам, още повече, че на няколко пъти, мисля, съм ти споменавала за него. За мене човекът е природно същество и като такова, трябва да живее според нормите и правилата на естеството. Само когато уподоби начина си на живот на природния живот, когато успореди законите, на които се подчинява, с природните закони, може да се слее с Майката Природа, да стане частица от нея и от нейната хармония и вековечност.
Спомням си как нашият престарял в детските ни представи учител по биология ни разказваше как след смъртта на човека на гроба му никне трева, кравата я пасе, детето пие мляко - и познай! - частица от този, който си е отишъл от този свят, заживява нов живот:))) Някаква лудост, недомислие някакво! - но явно е оставило в мене белег за цял живот. И досега ме умиляват гробовете с буйна зелена трева и не гледам на тях като на "изоставени" - и напротив, болезнено реагирам на всякакви гробници и плочи:)
У, какво неприятно отклонение - извинявай! - а темата беше за пречистващия, обединяващ капките дъжд и за смирението да се приемеш за частица от общото.
В този дух мисля, че докато човек приема себе си като уникален индивид, субект в предикацията, център и връх, и феномен, дух и първопричина, а не следствие на нещата, е още млад, много млад, още много път има пред себе си. А това е прекрасно, нали?:)))
ladylady написа:
ти не си капка,Ти си целият Океан..
и аз ,и аз , и веска, и донка..)
весели празници,ванче!
много любов и щастие, да има около теб @
Юлия
и аз ,и аз , и веска, и донка..)
весели празници,ванче!
много любов и щастие, да има около теб @
Юлия
че ти е харесало! Океан, казваш :) Може, може... Напомни ми един разговор, в който ми казваха, че след смъртта ще съм Всичко, но и Нищо. Всичкото го приех с охота, ама Нищото...
Весели празници и на теб!
И край теб много хубавини да има!
Ето колко в важно да имаш добри учители! Казал някога нещо човекът и цял живот е формирал една хубава представа в своите ученици. Ще се опитам и аз да възприемам по съшия начин... Не, защо - това го има и още как - защо тогава отбягваме да говорим за него? Смъртта и всичко около нея е тема - малко или много - табу, а не бива да е така. Когато има проблем, той не бива да се отбягва, а да се най-малкото - коментира.
Да, да се слееш с естеството, от което си част е може би най-естественото състояние на нещата. Но да се слееш, запазвайки идентичността си, и обогатявайки общото с нея, а не като безименна, безпаметна частица. А може би и дай Боже, има още много да уча :)
цитирайДа, да се слееш с естеството, от което си част е може би най-естественото състояние на нещата. Но да се слееш, запазвайки идентичността си, и обогатявайки общото с нея, а не като безименна, безпаметна частица. А може би и дай Боже, има още много да уча :)