Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2019 09:56 - Разговор с дъжда
Автор: vania23 Категория: Поезия   
Прочетен: 235 Коментари: 8 Гласове:
21

Последна промяна: 14.12.2019 15:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Смири се! - ромолят
край мен дъждовни капки -
огледай този свят
на миговете кратки...
Виж плисналият дъжд
в небето как започва,
а сякаш изведнъж
завършва в кална локва...
И колко е сама
единствената капка,
но слята със дъжда -
със сила многократна,
тя вече има цел -
завършен ясен смисъл -
дъждът я е приел
във вечния си цикъл. -
Безкрай да се върти -
безпаметно, без его...
Не искаш ли и ти
да станеш част от него?!

Не искам! Не! - крещи
гласът ми надалеко -
от векове кънти
човешкото му ехо...

 




Гласувай:
21
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vesever - Ваня, много ми хареса - искрено и ...
14.12.2019 17:16
Ваня, много ми хареса - искрено и детско някак си - аз такива харесвам )
Прегръдки!
цитирай
2. vania23 - Ако не съм в огромно самозаблуждение,
14.12.2019 17:27
vesever написа:
Ваня, много ми хареса - искрено и детско някак си - аз такива харесвам )
Прегръдки!


е философско стихотворение :) А в твоя прочит личи твоето отражение в огледалото му.
Радвам се, че ти е харесало!
Поздрави и весели празници!
цитирай
3. donchevav - Как "започва" и как &...
14.12.2019 17:59
Как "започва" и как "завършва" само - и дъждът, и кръговратът, и този твой имплицитен спор с естеството! Човешкото в нас крещи своята различност и неповторимост, а природата все ни придърпва към себе си, оплитайки ни в унифициращи земни правила и закони:)))
Смирение е хубава дума - но смирение пред какво? Пред природното, на което сме подвластни с телата си, или пред божественото, което сме приели с душите си? Казват, че смиреността е най-висша добродетел, върховна мъдрост, до която се стига с годините, едва в края на живота. Смирението било сила, не слабост. Вярвам го, но още реагирам болезнено на всеки опит за незачитане на "безценната" ми личност и отказвам да приобщя земната си цел към тази на дъждовните капки - сигурен белег, че съм далеко от подобно духовно израстване:)))
Чудесна алюзия си постигнала! Поздравления, Ваня!
цитирай
4. vania23 - Ех, Вени, нали знаеш как чакам тв...
14.12.2019 18:35
Ех, Вени, нали знаеш как чакам твоите коментари :) Обожавам виждащото ти огледало! Да, смирение е хубава дума. Идеята за смирението я нося отдавна като трън в петата, който така и не мога да изчовъркам. А конкрено това смирение от стихотворението го нося повече от десет дни, и то с натрапливост ме чакаше най-сетне да узрея и го подредя в думи...
Човекът в своята същност не е смирен. Той има индивидуалност - нека я наречем душа. Ако тази душа ще се слее с неживата природа "безпаметно, без его", то значи няма никаква душа. Но можеш ли да знаеш наистина какво става след - в кърпа вързания на всеки - телесен край? Дори и като само възможна хипотеза, физическия тлен /и нищо повече/ с преминаването в кръговрата, стои пред всеки... Да приемеш тази толкова бездушна възможност е най-голямото смирение, за което се сещам... Но може би е нужно да стигнем и до него, макар че е крайно болезнено.
цитирай
5. ladylady - :-) мноо доброо.. мноого хубаво..
14.12.2019 19:57
ти не си капка,Ти си целият Океан..
и аз ,и аз , и веска, и донка..)

весели празници,ванче!
много любов и щастие, да има около теб @
Юлия
цитирай
6. donchevav - Благодаря ти за добрите думи, Ваня! ...
14.12.2019 20:03
Благодаря ти за добрите думи, Ваня!

"Дори и като само възможна хипотеза, физическия тлен /и нищо повече/ с преминаването в кръговрата, стои пред всеки... Да приемеш тази толкова бездушна възможност е най-голямото смирение, за което се сещам... Но може би е нужно да стигнем и до него, макар че е крайно болезнено."

Всъщност моето верую е малко по-различно - но реших да не ти го натрапвам, още повече, че на няколко пъти, мисля, съм ти споменавала за него. За мене човекът е природно същество и като такова, трябва да живее според нормите и правилата на естеството. Само когато уподоби начина си на живот на природния живот, когато успореди законите, на които се подчинява, с природните закони, може да се слее с Майката Природа, да стане частица от нея и от нейната хармония и вековечност.
Спомням си как нашият престарял в детските ни представи учител по биология ни разказваше как след смъртта на човека на гроба му никне трева, кравата я пасе, детето пие мляко - и познай! - частица от този, който си е отишъл от този свят, заживява нов живот:))) Някаква лудост, недомислие някакво! - но явно е оставило в мене белег за цял живот. И досега ме умиляват гробовете с буйна зелена трева и не гледам на тях като на "изоставени" - и напротив, болезнено реагирам на всякакви гробници и плочи:)
У, какво неприятно отклонение - извинявай! - а темата беше за пречистващия, обединяващ капките дъжд и за смирението да се приемеш за частица от общото.
В този дух мисля, че докато човек приема себе си като уникален индивид, субект в предикацията, център и връх, и феномен, дух и първопричина, а не следствие на нещата, е още млад, много млад, още много път има пред себе си. А това е прекрасно, нали?:)))
цитирай
7. vania23 - Радвам се, Юлия,
14.12.2019 20:18
ladylady написа:
ти не си капка,Ти си целият Океан..
и аз ,и аз , и веска, и донка..)

весели празници,ванче!
много любов и щастие, да има около теб @
Юлия


че ти е харесало! Океан, казваш :) Може, може... Напомни ми един разговор, в който ми казваха, че след смъртта ще съм Всичко, но и Нищо. Всичкото го приех с охота, ама Нищото...
Весели празници и на теб!
И край теб много хубавини да има!
цитирай
8. vania23 - Няма за какво, Вени, да ми благодариш! Удоволствието е мое!
14.12.2019 20:28
Ето колко в важно да имаш добри учители! Казал някога нещо човекът и цял живот е формирал една хубава представа в своите ученици. Ще се опитам и аз да възприемам по съшия начин... Не, защо - това го има и още как - защо тогава отбягваме да говорим за него? Смъртта и всичко около нея е тема - малко или много - табу, а не бива да е така. Когато има проблем, той не бива да се отбягва, а да се най-малкото - коментира.
Да, да се слееш с естеството, от което си част е може би най-естественото състояние на нещата. Но да се слееш, запазвайки идентичността си, и обогатявайки общото с нея, а не като безименна, безпаметна частица. А може би и дай Боже, има още много да уча :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 383165
Постинги: 197
Коментари: 2569
Гласове: 7655
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031