Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2019 09:55 - Старицата в храма
Автор: vania23 Категория: Поезия   
Прочетен: 1015 Коментари: 6 Гласове:
21

Последна промяна: 06.11.2019 14:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Щом с утрото влезе във храма,
смирено на Бога се кланя,
и с възлести, старчески пръсти
на ситно и бързо се кръсти.

Купува си, както и всички,
за левчето две-три свещички,
и с чуждите тихи пожари
на пясъка своите пали...

Навежда главата и в шепи
унесено, тихо си шепне -
в молитвите вече са първи
онези, които са мъртви...

Мълви имената с: "Прости им!
И живите там ще отидем...
Щом дойде и моето време
без болка вземи ме и мене..."

Накрая в молба за децата,
докрай си раздава душата. -
Горещо се моли на Бога:
"Пази ги! Аз вече не мога..."

Прибрала вързопче утеха
под черната, старческа дреха,
тя кръсти се и се покланя...
И бавно си тръгва от храма.




Гласувай:
21



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Отъждествих се едно към едно с тази ...
06.11.2019 18:34
Отъждествих се едно към едно с тази старица - и не заради левчето и възлестите пръсти:). В родния си град не ходя на църква дори по големите празници, но когато съм далече от дома - от ежедневните грижи и проблеми, от безкрайното надбягване с времето, когато съм в летните си дестинации, където се чувствам анонимна и свободна:), не пропускам да започна неделята като твоята старица. Когато е осъзнат и търсен акт, това трансцендентно общуване наистина носи утеха, някакво упование, пречистване, лекота - и как добре си го усетила! - колкото повече остарява човек, за толкова повече неща се оказва, че трябва да се моли, толкова по-уязвим и зависим се чувства:) .
Извън тази конкретика, впечатли ме внушението за взаимопроникване, което си постигнала - старицата влиза в храма и храмът със своя бог и вяра, и надежда, любов и упование влиза в нея, в душата й. И на реалистично, и на символно ниво това единение трогва и покорява. Благодаря ти! Поздрави, Ваня!
цитирай
2. shtaparov - Само преди дни, т. е. тази неделя ...
07.11.2019 00:34
Само преди дни,т.е. тази неделя видях почти същата картина,а ти все едно си била там... Навалицата бе голяма,едва влязох в черквата впрочем
цитирай
3. vania23 - Здравей, мила Вени!
07.11.2019 11:44
Нали знаеш, когато си автор на стихотворение, трудно ти е да го прецениш отстрани. Предполагам, че може да е и по-добре. Исках да има душа, освен форма. Ако може да докосне, значи има. Искрица трябва да има.
Когато съм с голяма тревога за децата си и се чувствам безсилна да помогна, защото много неща не зависят от мен - ех, колко много са!, и колкото по-големи стават децата, толкова повече се увеличават тревогите, в които сме безсилни... Та тогава отивам до църквата до нас - обикновено сутрин, преди работа - да запаля една свещичка и се помоля. Защото аз, ако не мога, то поне Той да помогне. Олеква ми. Край мен винаги има една или повече от описаните старици. Те са там всяка сутрин - най-набожните от всички. Исках да напиша за тях. Е, написах. В нашата православна религия има много ритуали и суеверие, но дълга е темата...
Аз ти благодаря за прекрасния коментар!
цитирай
4. vania23 - Да, Ангеле,
07.11.2019 11:45
във всяка църква ги има тези старици. Благодаря ти!
цитирай
5. vesever - Много е трогателно, Ванче!
09.11.2019 19:49
Много е трогателно, Ванче!
цитирай
6. vania23 - Благодаря,
10.11.2019 20:55
мила Веси! Радвам се, че се отби :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 1052980
Постинги: 333
Коментари: 3501
Гласове: 12833
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031