Есен - дрипава принцеса -
престарялата мома -
кой ли нея ще хареса 
и я вземе у дома?! -

Да му готви, да му шета,
да му ражда ветрове -
В къща с палави хлапета
неуморно да снове...

- Никой няма да ме вземе! -
тихичко проплаква тя -
Мина вече мойто време
някъде през пролетта...

И с въздишка за утеха
губи хиляди листа,
а през дрипавата дреха
ех!,... прозира старостта...

Но какво ли ще загуби?!
За кога ли да стои... -
Грабва четчици и гуми,
шарените си бои. -

И с рисувана премяна,
с подмладените очи -
с нова хубост засиява -
по-красива от преди...

Пее с пъстрите си шуми
стара песен с припев нов -
без илюзии, без думи -
просто истинска любов...

Как е чудна тази песен -
и с възторзите на май,
и със клетвата на есен -
да се раздаде докрай...

звучи като..песничка за 5 клас@

разбират от закъснели любови - защо не :)

Сякаш пееш с чувство.

Хубави мисли, хубави рими, хубави емоции.

Благодаря! Разбира се, че е с чувство - то ако ще е без чувство по-добре е да не се пее...

Благодаря, Роси!

Да, това е и моето усещане за есен, но ти си го описала така красиво, образно, обичливо - просто прелест! Поздравления! Честит Ден на поезията и музиката - в твоя стих двете изкуства си дават много мила, органична среща! Весел октомври!

Есен, ама артистична и доста много лична!

Ваня, браво за красното и раздаващо се стихотворение.
Поздравявам те с музика. :)

Какъв прекрасен ритъм- жалко че не съм композитор да измисля мелодия по него,би се получил страхотен хит и би застанал начело на всички класации!

И за бравото, и за поздрава, и за разбирането!

Дълга песничка ще бъде, но защо не :)

Есента, която няма какво да губи, защото краят й е в кърпа вързан. И с хората е така, когато навлязат в т.нар. "златна възраст". За кога да се пестим?! Нека поне опитаме да се раздадем като за последно.