Прочетен: 1394 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 02.10.2019 17:43
Есен - дрипава принцеса -
престарялата мома -
кой ли нея ще хареса
и я вземе у дома?! -
Да му готви, да му шета,
да му ражда ветрове -
В къща с палави хлапета
неуморно да снове...
- Никой няма да ме вземе! -
тихичко проплаква тя -
Мина вече мойто време
някъде през пролетта...
И с въздишка за утеха
губи хиляди листа,
а през дрипавата дреха
ех!,... прозира старостта...
Но какво ли ще загуби?!
За кога ли да стои... -
Грабва четчици и гуми,
шарените си бои. -
И с рисувана премяна,
с подмладените очи -
с нова хубост засиява -
по-красива от преди...
Пее с пъстрите си шуми
стара песен с припев нов -
без илюзии, без думи -
просто истинска любов...
Как е чудна тази песен -
и с възторзите на май,
и със клетвата на есен -
да се раздаде докрай...
© Фабианското общество, евгениката и ист...
Предай нататък
Ваня, браво за красното и раздаващо се стихотворение.
Поздравявам те с музика. :)