Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09 07:42 - Там някъде отпред
Автор: vania23 Категория: Поезия   
Прочетен: 263 Коментари: 11 Гласове:
18

Последна промяна: 16.09 11:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Със нея знаем се отдавна .
Напред вървя - пред мене - тя. -
Жестоко първо ми открадна
без време родния баща.

Бях малка - тъй и не усетих,
че сменя моята съдба. -
Ковчегът, черните й дрехи -
за мене всичко бе игра...

Изчака после да се влюбя
в едно момче - съученик.
И взе го - Пламен се изгуби
в земята с подлия й трик.

Тогава питах я: "Какво си?
Проклетница ли си? Палач?"
Подмина моите въпроси
и безутешния ми плач....

А после тъй - периодично,
и с деловита рутина -
по бизнес сякаш - с нищо лично -
ще вземе близък от света...

Но напоследък зачестява -
поставя диагноза "Рак",
И сякаш, че капан затваря
с необратимо, тихо: "Щрак!"

Назад да тръгна? Няма начин. -
В живота, знаем, има ред.
И аз вървя... А тя ме чака... -
там - в неизвестното - отпред.

 




Гласувай:
18
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Така е, мила.
16.09 07:54
Карма и безпомощност пред нея. Много добре си го отразила.
цитирай
2. vania23 - Благодаря, Роси!
16.09 08:23
Извинявам се за тежката тема. Знам, че се предпочита тя да бъде избягвана, защото... Ясно защо. Но много смърт ми се събра за кратко време. Когато отидеш да изпратиш поредния, отишъл си без време - няма как - гледаш, мислиш, чувстваш... Трудна тема и за трите действия. Трудно и написах стихотворението, но трябваше най-сетне да го пусна да излезе от мен. Не че с това ще стане по-лесно, разбира се. Всеки носи тази драма в себе си до живот. Независимо дали си позволява да говори за нея или не.
цитирай
3. rosiela - Вярно е, Ванче , но близките са край нас и помагат " отгоре".
16.09 08:54
vania23 написа:
Извинявам се за тежката тема. Знам, че се предпочита тя да бъде избягвана, защото... Ясно защо. Но много смърт ми се събра за кратко време. Когато отидеш да изпратиш поредния, отишъл си без време - няма как - гледаш, мислиш, чувстваш... Трудна тема и за трите действия. Трудно и написах стихотворението, но трябваше най-сетне да го пусна да излезе от мен. Не че с това ще стане по-лесно, разбира се. Всеки носи тази драма в себе си до живот. Независимо дали си позволява да говори за нея или не.

цитирай
4. vania23 - Дали, Роси?
16.09 09:19
Какво е, що е - как може да сме сигурни...
цитирай
5. mt46 - Поздрав, Ваня!
16.09 13:06
Според мен е по-подходящо друго заглавие, което да насочва към темата на стихото...
цитирай
6. vania23 - Може, Марине,
16.09 13:14
може... Не споря. Но в момента не мога да го измисля. Може би сложих това, за да подведа читателя да го прочете. Ако от заглавието разбере, че е за смъртта - няма да иска. Повечето не искат да занимават ума си с нея.
цитирай
7. shtaparov - Това е житейска истина но оптими...
16.09 18:07
Това е житейска истина но оптимизмът е за предпочитане- дано имаме повече поводи да си го позволим.
цитирай
8. donchevav - Свикнали сме да възприемаме смъ...
16.09 22:14
Свикнали сме да възприемаме смъртта като нещо, което се движи зад нас - пристъпя тихо, дебне ни, замахва безмилостно с косата. В представата, която ни внушаваш ти, Смъртта не просто ни очаква, тя върви пред нас, предусеща нашите действия, изпреварва ги - затова е толкова страшна, неумолима, неизбежна - съдба. В този смисъл ми се струва, че заглавието е много подходящо.
Всички сме смъртни - и няма ред. Но аз мисля като Роси - по-силно от смъртта е безсмъртието на човешките души. Вярвам, че силата и енергията им остават и след телесното изчезване от този свят. Нашите починали близки бдят над нас, помагат ни, радват ни се. Не се замислям как точно става това, доколко е истина - това е просто вяра. Тя прави живота ми по-лек и сетното сбогуване с близки на сърцето ми хора - по-поносимо. И в друго вярвам - че любовта е по-силна от смъртта. Но това е друга тема:)))
Отново различно стихотворение - отваря сетивата по особен начин, кара ни да се вглеждаме в света и в природния ред по един друг, по-човеколюбив начин, активира, провокира, учи. Благодаря ти, Ваня! Поздравления за поредното хубаво стихотворение!
цитирай
9. vania23 - Има ситуации, Ангеле,
17.09 11:47
в които оптимизмът е повече от неуместен. Например, погребенията.
цитирай
10. vania23 - Здравей, Вени!
17.09 11:51
Благодаря за хубавия коментар! Ще ти призная нещо - това е най-дълго писаното стихотворение от мен. Започнах го преди четири - пет месеца. Написах два-три куплета и го оставих. Не знаех - как да го продължа, какво да кажа, как да го завърша... Какво ми е наистина отношението? За какво въобще съм започнала да го пиша? Ако искаш нещо да напишеш, трябва предварително да си наясно какво искаш да кажеш.
Много пъти го хващах наново и не върви, и не върви...
Но в петък бях на поредното погребение. Гледах, гледах, чувствах, чувствах и проумях, че нищо повече не мога да кажа, освен да продължа да излагам фактите. И го завърших.
цитирай
11. mt46 - А
17.09 21:31
аз помислих, че става дума за Съдбата...
цитирай
12. vania23 - А не би трябвало...
17.09 22:16
mt46 написа:
аз помислих, че става дума за Съдбата...


Във втория куплет казвам: "че сменя моята съдба". Как тогава ще е съдбата? И следват "ковчег", "черни дрехи"... После хората се губят "в земята с подлия й трик". Имаме "безутешен плач", "да вземе някой от света", затворен капан, диагноза рак... Във всеки куплет има препратки към смъртта.
А и нима съдбата винаги е само лоша и зловеща? Не, тя може да е и светла и хубава.
Мисля, че от ясно по-ясно е, че е Смъртта, която е на всекиго отпред.
Много ме учуди с този коментар. Може би мислено си бил другаде, когато си го чел :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 345632
Постинги: 185
Коментари: 2473
Гласове: 7118
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031