Понякога съм толкова щастлива...
Дъга съм, блеснала след дъжд,
снагата си от край до край извила
в небето - цветно, изведнъж...

И не че има някаква причина -
денят е най-обикновен.
Дали е пролет, лято, есен, зима
е без значение за мен...

То, щастието, си само извира - 
от ручей става на река.
Тече напред и притоци събира,
а после влива се в света...

Безкрайно ми е изворчето свидно...
Бълбука в моя тишина...
Останалото ... знам, че е привидно -
световен шум и суета.

Много ми хареса.

Хубав слънчево-майски ден ти желая!

Нека щастието винаги да извира от нашите сърца- за да има хубави творби като тази и ценители като нашите читатели!

Стихотворението е екстра!... И ти завиждам за щастливите усещания.

Ние носим в себе си и нашите ангели, и нашите демони, и рая, и ада... За много неща нямаме нито контрол, нито избор, но... за това какви да сме, определно мисля, че всеки ден имаме широк коридор за свободна воля.

Не завиждай :) Започвам стихотворението с "понякога".

Браво на теб, Момиче !
Продьлжавай все така и няма да сбьркаш !!!

Излиза аномнимно.
Борн сьм...

в щастието или в писането :) В първото - никой не може да изпитва непрекъснато такива мигове. Те са редки и поради това ценни. Във второто - никога не се знае какво предстои и предстои ли нещо въобще :)
Благодаря за бравото!

Много се радвам да прочета такъв стих. Може би защото и аз така мисля и чувствам. Щастието ако не го носим вътре в себе си, няма смисъл да го очакваме да падне отнякъде, отвън.
И когато ручейчето ни прелива, можем да го даряваме и на света. Много точно си го изразила, Ваня!
Прегръдка!

Хубаво стихо... Нека изворчето да е безкрайно!...

Благодаря!

От това по-хубаво няма!

Наскоро у нашата обща приятелка Еми прочетох едно много интересно Писмо на Щастието - хората го търсели на различни места: в парите, в приятелството, в добротворството, а то не било там:) Радвам се, че ти го откриваш в човешката душа, при това в досег с природното около нас - споделям това! Нека този извор жива вода никога не пресъхва за тебе, нека бележи дните ти до века! Поздрави, Ваня!

Не бълбука ли изворчето в нас самите, и на Луната да отидем и звездите да свалим при нас, и чудеса да постигнем в какво ли не, никъде и в нищо няма да бъдем щастливи.
Благодаря! От сърце ти желая същото и на теб!

С пожелание това понякога да те спохожда по-често,да е твой постоянен спътник,и все така да го опазваш чист,и най-вече споделяш с останалите хора.

Бъл-Бъл...и аз минах оттук...поех глътка от него,и продължам по пътя си свежа и обновена.
Бъди щастлива,Ваня,с твоето вълшебно изворче,и не му позволявай никога да пресъхва.
Хубав и успешен ден от мен! :)

Това вече е висш пилотаж :) Сигурно е бил достъпен за Буда... :)
Ти също бъди щастлива! Хубав ден и на теб!