Постинг
12.04.2019 10:15 -
Нюанси на тъгата
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 1829 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 12.04.2019 12:48
Прочетен: 1829 Коментари: 14 Гласове:
21
Последна промяна: 12.04.2019 12:48
Тъгата има сто нюанса.
И светлите са все добри -
напомнят мъничко за валса
и се тактуват с раз два три...
Започват даже без причина.
Или с дъжда света измил,
и нарисувал го в картина
на дъхав, пролетен април...
Най-тъмните звучат минорно
и се повтарят в дисонанс -
в едно безкрайно тъжно рондо
и просто в черно - без нюанс...
Дали от времето са тези струни... ?
или животът ни е крив,
когато прави ни маймуни -
понякога - това не знам,
но ако трябва да съм прям,
такова настроение не ти приляга...
За тъгата песента
остави за есента.
Вай Воф
Уви, тъгата ни вълнува.
което значи - съществува
живее в тебе, също и във мен
защо тогава да я отречем?
:)
цитирайкоето значи - съществува
живее в тебе, също и във мен
защо тогава да я отречем?
:)
Не я отричам,
но не я обичам.
Най-траен споменът остава,
когато болка причинява...
и не искам, не умея
с нея да живея.
А тя изобщо не те пита -
дълбоко корени оплита...
Да си признаем - най-боли,
ако не си обичан ти...
цитирайдълбоко корени оплита...
Да си признаем - най-боли,
ако не си обичан ти...
Танцът иска, търси своя полет
разкъсва се безкрайността спирално
отнасяйки тъгата във времето нетрайно
наситено с нюансите на пролет
цитирайразкъсва се безкрайността спирално
отнасяйки тъгата във времето нетрайно
наситено с нюансите на пролет
Е, да! Земята се върти
и ни придърпва - нишки от къделя...
Оплита ни наново. Пак променя.
И други сме - и аз, и ти...
:)
цитирайи ни придърпва - нишки от къделя...
Оплита ни наново. Пак променя.
И други сме - и аз, и ти...
:)
Обичам оная най-бяла тъга,
по пълнолуние в мислите плиснала,
тя казва ни – всичко е тук и сега,
животът ни даден е до поискване.
А другата, черната, гоня от мен,
но тя се завръща - и права си, в рондо
повтаря все същия тъжен рефрен:
светът не е филм на Делон и Белмондо.
Нюансите – в тях е солта и пиперът…
Щастливци, които баланса намерят…
Много ми хареса - и идеята, и изпълнението! Поздравления, Ваня!
цитирайпо пълнолуние в мислите плиснала,
тя казва ни – всичко е тук и сега,
животът ни даден е до поискване.
А другата, черната, гоня от мен,
но тя се завръща - и права си, в рондо
повтаря все същия тъжен рефрен:
светът не е филм на Делон и Белмондо.
Нюансите – в тях е солта и пиперът…
Щастливци, които баланса намерят…
Много ми хареса - и идеята, и изпълнението! Поздравления, Ваня!
Имам чувство че фенове на черното са гласували с "против",но аз не съм от тях!
цитирайМакар че нищо не разбирам от поезия.
Поздрави и хубав ден!
цитирайПоздрави и хубав ден!
случва се понякога най-бялата тъга да се разбива в най-черната. Благодаря! Беше поредната идея, на която реших да дам шанс - сигурно е можело да бъде и по-добро изпълнението :)
цитирайзащото си позволих да коментирам в блог, който явно е омразен за други. Няма проблем - всеки луд с номера си :)
цитирайто и аз много не разбирам от поезия, но всеки чете и усеща нещо свое и различно - ако усеща - добре. Ако ли не - или авторът не се е справил, или това, което е прочел не е неговото.
цитирайДокосващо..., без мъничко тъга - ще ни е малко скучно...
цитирайКакво по-хубаво от това стиховете да успеят да докоснат някого.
цитирай