Постинг
11.03.2019 09:12 -
Поле
Докъдето ти погледа стига
се е ширнало равно поле,
а над него ,небето
мастилено,
се снишава
и драпа с ръце...
Иска дан
за човешките грешки...
Ще си вземе,каквото реши...
Ще тежи
На плещите човешки...
От мастило остават следи...
Край полето се движи талига...
Каруцарят със свито сърце-
-Господи,спри се!Не стига ли?
Исках само в полето
поле...
се е ширнало равно поле,
а над него ,небето
мастилено,
се снишава
и драпа с ръце...
Иска дан
за човешките грешки...
Ще си вземе,каквото реши...
Ще тежи
На плещите човешки...
От мастило остават следи...
Край полето се движи талига...
Каруцарят със свито сърце-
-Господи,спри се!Не стига ли?
Исках само в полето
поле...
1.
lexparsy -
Гениална метафора на живота ни като поле, затъмнено от мастилените облаци на
11.03.2019 11:24
11.03.2019 11:24
мисленото ни, изречено, че и изписано, греховно небе. Какво може да иска един каруцар, отиващ да го засее и ожъне, освен полето да си е поле :-)
А може би каруцаря трябва поне на Сирни Заговезни да прости, за да изгрее слънцето над полето :-)
Почитания Софи!
цитирайА може би каруцаря трябва поне на Сирни Заговезни да прости, за да изгрее слънцето над полето :-)
Почитания Софи!
lexparsy написа:
мисленото ни, изречено, че и изписано, греховно небе. Какво може да иска един каруцар, отиващ да го засее и ожъне, освен полето да си е поле :-)
А може би каруцаря трябва поне на Сирни Заговезни да прости, за да изгрее слънцето над полето :-)
Почитания Софи!
А може би каруцаря трябва поне на Сирни Заговезни да прости, за да изгрее слънцето над полето :-)
Почитания Софи!