Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2019 08:05 - Безкраен ден през февруари
Автор: vania23 Категория: Поезия   
Прочетен: 4328 Коментари: 28 Гласове:
20

Последна промяна: 12.02.2019 10:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Навярно адът е студен -
гори, но с ледени пожари 
в един безкрайно дълъг ден -
последния от февруари...

Там вечно чакат пролетта...
Треперят голи във молитва,
но зимата им е съдба...
И пролет никога не идва...

А Бог е толкова жесток...
Той първо им я обещава, 
но с вятъра от своя рог -
ги вледенява - не прощава...

Виелици, и сняг, и студ 
в безкрайни северни кошмари -
животът им... - живот на луд,
затворен все във февруари...




Гласувай:
20



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Самата истина,
12.02.2019 08:16
има кои да си плащат за това. Чудесно стихотворение, оригинални метафори.
цитирай
2. vania23 - Благодаря, Роси!
12.02.2019 08:24
Не знам дали е истина. Беше една идея, на която реших да дам шанс.
цитирай
3. mt46 - Поздрав, Ваня!
12.02.2019 11:32
Интересно, сполучливо стихо...
цитирай
4. vania23 - Благодаря, Марине!
12.02.2019 12:04
Дойде като внезапна мрачна фантазия. Казах си - защо не... - да видим какво ще се получи от нея...
цитирай
5. vesever - Страшно е, като си го представи ч...
12.02.2019 13:15
Страшно е, като си го представи човек.
Във вечен студ не се живее, освен ако хората, обречени на него, не привикнат някак си...и да успеят да се калят )))
Поздрави и от мен, Ваня!
цитирай
6. vania23 - Опасна си, Веси -
12.02.2019 13:52
и в ада търсиш решение на проблема :)
Че то като се калят, току-виж им харесало...
Твоят коментар ми напомни един роман от Азимов - там се описваше живота на неандерталци в Ледената епоха.
цитирай
7. milady - и Ада,и Рая ,са в нашата глава...но, тя ваня го знае, поздрав!
12.02.2019 14:08

Опасна си, Веси -

и в ада търсиш решение на проблема :)

Папата каза скоро...че,Ада е алегория, такова хъм, място..няма..
любимото стадо....ами, сега!!?
цитирай
8. vania23 - Ами, ами, Юлия,
12.02.2019 14:32
откъде да знам :) Той - Папата, днес едно казал, утре - друго - върви, че му вярвай...

Поздрав, Юлия!
цитирай
9. donchevav - Ужасно видение - безкрайно дълъг ...
12.02.2019 21:38
Ужасно видение - безкрайно дълъг последен ден от февруари, след който никога не идва март и пролетта. Да, това наистина е адова мъка и ти прекрасно си внушила нейния образ, мила Ваня!
За мене целият февруари е предпролет - не че е истина, просто ми харесва да мисля така, да броя дните в календара и да знам, че с всеки изминал ден се приближаваме към нежната, слънчева, обилно обляна в зеленина и цъфтеж, мечтана, изстрадана пролет:))). Ако някой ми отнеме тази надежда и това очакване, би ме убил. Щастлива съм да открия това мое крайно усещане за пролет в твоите стихове - приемам ги много лично, много емоционално - и ти благодаря от сърце!
Прегръдка, мила приятелко!
цитирай
10. vania23 - Аз ти благодаря, мила Вени,
13.02.2019 08:04
че отново мина отвъд повърхностното и отдели време за идеята ми, като я почувства и осъзна напълно!
Да, и аз го чувствам по същия начин - какво по-голямо наказание от вечен капан в зимата? Зъзнещ гол, винаги в очакване на пролетта, топлината, живота, но... винаги с излъгани очаквания...
И аз възприемам февруари като "предпролет". Спомням си февруари от миналата година - беше мек и топъл, а после какво стана през март... около рождения ми ден - на 23 студ, сняг, лед - много ми дойде това очакване, което не се сбъдва.
И с уловено настроение от тези излъгани очаквания, написах това стихотворение.
Благодаря още веднъж за разбирането - то се случва толкова рядко, за съжаление...
Прегръдка!
цитирай
11. vesever - Ами, Ваня, то ако е само в каляването ...
13.02.2019 10:29
Ами, Ваня, то ако е само в каляването проблемът, всеки може да го реши, с малко упорство )))
Обаче е по-сериозно, ще кажа своите разбирания.
Когато някой върши злини на Земята, ще трябва да си ги понесе сам върху себе си в отвъдното, ще му се върне всичко зло, което е съчинил тук.
Това вече няма оправия, както се казва в Библията: Ще бъде плач и скърцане със зъби.
Зловещо си е...но да му мислят злите.
Ние сме с ангелите ;)
Леден поздрав от мен /но не адов, а белоснежен ангелски - просто при мен пак заваля сняг, нощес обели...а имам ягоди да садя, как ме възпрепятства само...явно е време за малко почивчица )))
цитирай
12. vania23 - Ех, Веси,
13.02.2019 10:36
искрено се надявам да няма наистина ад - не защото толкова ме е страх, че ще ме пратят в него, а защото никой не заслужава толкова сурово, вечно, безкрайно наказание. Хъм, а ако го има наистина никой не е застрахован, че няма да попадне там. Включително и аз - май излъгах, когато преди малко казах, че не се страхувам... Никой не е перфектен.
Тази идея за задължителното възмездие не ми допада. Нека има уроци, нека има развитие, нека има път пред всеки с никога несвършващи възможности за положителна промяна.
Това е много по-хуманистично. Ако обичаш наистина Човека - давай му шансове, не се изморявай да го правиш. Но да го накажеш завинаги, без надежда за спасение, независимо, че си го е заслужил... не, не одобрявам подобна идея.
Много повече ми допада тази, при която тукашният свят и нашият живот в него, са училище за души.
цитирай
13. vesever - Ваня, и аз вярвам, че Господ е мил...
13.02.2019 11:38
Ваня, и аз вярвам, че Господ е милостив, ала наред с милостта има и справедливост.
Разбира се, ако човек се промени към добро, заслужава шанс. Ала който си упорства в злото...няма как да се надява.
Според мен не става дума за наказание, а за собствен избор. Който избере да върши зло към другите, трябва и сам да го понесе, защото това си е избрал. Никой не го наказва, сам се наказва.
А когато човек е избрал доброто и върви в тази посока, не бива да се страхува, а да има увереност в избора си и пътя си. Всичко е въпрос на самосъзнание и твърдост, не става дума за перфектност, а просто за посока на развитие на човека. Точно както и друг път съм давала пример с градината. В нея човек избира дали да има плодове или плевели. Остави ли плевелите, рано или късно се лишава от плодовете и това е собствен избор, който всеки прави сам за себе си.

Преди малко бях в градината и понаснимах заснежените кокиченца, точно за твоето стихо си мислех ))
Някои са буквално заледени, но пак красотата им сияе.
Красотата дебне от всеки ъгъл, знаеш )))
Довечера ще ги пусна, заедно с един снежен клип от Янтрата ми...ако ти хареса, чувствай се поздравена с постинга ми.
цитирай
14. codetroina - темата е мн.хубава...коментариите издишат, сорри ванка..ти поне ме разбираш..
13.02.2019 11:51
аз много съм им дигнала мерника..на Сектите и сектантите../от отдавна
и лъжите за Ада и Рая...и Ангелите..с бели пера..
ноо, Интернет е..рай за такива...
един истински Човек ,помага и прощава ..7 по 77
ето, това е трудно.многоо трудно/това означаав да се смириш, да победиш Себе-то
инак, мноого е лесно, да си сЕдиш сам пред камерата, да се пудриш..кокориш..
и да игнорваш всички, които не ти харесват розовите бози..колко удобно,нали
цял Учебник по Психология ,мога да напиша по Темата..
Хората не обичат Истината, те имат нужда от лъжи, лицемерия и игрички
за да избягат от Реалността , и истинската ..несрета и самота..
тъжноо, но такива са фактите..на Екрана..
здраве, бодрост и..Слънце да има...поздрави на всички!
цитирай
15. vania23 - Здравей, Веси!
13.02.2019 16:13
Който има съвест, той сам се наказва, който няма... лоша работа, но не бих искала аз да го наказвам. Наскоро някъде из фейса ми се мярна заглавие, което звучеше приблизително, че когато някой се бил държал зле с нас, то задължително му бивало върнато - не в отвъдното, а тук. И да не сме се притеснявали, че ако някой е бил лош с нас, ще остане ненаказан. Спомням си, че си помислих - нямам желание някой да страда някога, защото ми е причинил зло. Дори ми е съвестно - преди години /бях момиче/, в състояние на афект пожелах нещо лошо на един човек. И то взе, че се сбъдна... Всеки път, когато си помисля за него, се чувствам виновна. Отмъщението е кофти нещо - няма нищо хубаво в него - пък дали ще отмъстиш сам, някой друг, Бог - все не е добре. Това исках да кажа.
Но да, права си, че е избор какъв ще бъде човек. Човек, който се вслушва в съвестта си би бил много нещастен, ако не постъпва според нейните съвети. Това ще му е наказанието, докато не промени положението. Който няма... наистина нямам идея.
цитирай
16. vania23 - Здравей, Юлия!
13.02.2019 16:18
Отдавна съм на мнение, че ако познаваш наистина Веси, ще си промениш мнението. Тя така живее наистина - няма никакво разминаване между това, което показва тук и начина, по който живее. Тя е... интересно явление:) Мога само да се възхищавам на такава несвършваща енергия - нейното не е поза и само думи - думите бледнеят пред действителността.
А че хората не обичат истината - факт. На мен също не ми харесва - никак не ми харесва, но ги разбирам.
цитирай
17. vesever - Ваня, точно това мислех да напиша ...
14.02.2019 10:02
Ваня, точно това мислех да напиша вчера, че всичко е въпрос на съвест, ти добре си го казала.
И аз мисля, че отмъщението не е добро, обикновено когато някой е вършил нещо зло спрямо мен, просто се дистанцирам от такъв човек, защото нямаме нищо общо и няма смисъл човек да си хаби енергията със злите, а по-скоро да търси да се обгради с добри хора, където ги има.
Нали, както се казва в песничката: Ако до всяко добро същество застане поне още едно...
Дано-дано-дано! ))
Слънчево да ти е!
П. П. Благодаря ти за добрите думи за мен. Знаеш ли, в кръга на шегата, понякога се чувствам като Бог ))) защото след всичко, което преживях и на което се научих, виждам, че вече няма какво да ми се опре, виждам, че няма невъзможни неща, направо мога и втора къща да вдигна, енергията ми е нестихваща. И съм щастлива с всичките си дела и постижения, дори си давам сметка, че за една жена са много. Мога да кажа, че се чувствам и горда, но в добрия смисъл. Удовлетворено горда. Разбрала съм, че човек може да има безгранична сила и енергия, както ти казваше, перпетуум мобиле. Просто трябва да я разгръща, да не се отказва, да вярва в себе си, да се стреми все по-високо, дори към невъзможното на пръв поглед и...то в един момент става възможно и реално.
цитирай
18. trakietsadobri - Ваня, написала си истинска скандинавска легенда - истинска стихия :)
14.02.2019 11:40
Май си се срещнала и разговаряла с Один?
Митологията разказва, че в него съжителствали силата и мъдростта, изкуството на поезията и силата на властта.
цитирай
19. vania23 - Няма защо, Веси,
14.02.2019 13:54
аз само казах откровено какво мисля :)
Да, права си, човек може много, но обикновено се подценява. Следващата пречка е, че са необходими много усилия, а е по-лесно да не се полагат. А за капак и битието вечно изисква огромна част от времето и енергията...
Трудно е. Но ти си се открила и това ти е дало много сила и смелост.
От сърце ти желая това усещане никога да не те напуска!
Прегръдки, Веси!
цитирай
20. vania23 - Хе хе, Добри,
14.02.2019 14:03
всяка вечер ми звъни по мобилния. А аз как само не обичам да говоря по телефони, но... като съм любезна и не мога да го отрежа :)
цитирай
21. trakietsadobri - https://www.youtube.com/watch?v=cyblSDoRRxg
15.02.2019 10:34
Ваня, не ти е лесно – значи такъв ти е кръста!
За наша радост и ваша тъга, истинските поети винаги сте били и шамани. :)

"Изкуството е безпризорното дете на въображението.
И ако се поддадеш на изкушението или се вречеш на мисията да създаваш това красиво, но безполезно нещо, ти би трябвало да бъдеш различен от другите хора, но за съжаление си същия като тях, защото и ти ядеш и се размножаваш – значи трябва да станеш различен от себе си, трябва да се освободиш от прагматичната си – от земната си същност, трябва да избягаш от себе си, да се издигнеш над себе си... [...]
Поне за час, поне за минута...
Истинските стихове са плод на тези редки мигове – наричат ги различно: откровение, озарение, дуенде, откачване, искра Божия, звезден миг или най-баналното – вдъхновение.
А всъщност е самохипноза. Трябва – като древните шамани – да се доведеш до състояние на свръх концентрация, да съсредоточиш за кратко време в себе си всички свои (и чужди) духовни енергии – както лупата събира слънчевите лъчи, да се превърнеш в изгаряща точка – само в такова състояние можеш да вдъхнеш дух на мъртвите думи, за да излъчват те после дълго време този твой дух... " - думи на Стефан Цанев
http://trakietsadobri/lichni-dnevnici/2018/03/16/iz-za-poeticheskoto-izkustvo-ot-stefan-canev.1599139
цитирай
22. vania23 - https://www.youtube.com/watch?v=6Wg_JpVHkio&fbclid=IwAR1_DZSLqBF3GCSJfq-0z4uuaBJ_j8wtnZQV9sLslNHrgKXV4r3Y5nXURrg
15.02.2019 12:58
Прекрасен коментар си ми написал, Добри! Благодаря ти! Знаеш ли, аз все още си мисля, че за мене има надежда и мога да се върна обратно - все пак съм си новобранка - другите пишат цял живот - от деца...
А думите на Стефан Цанев ще се връщам да ги препрочитам. Напомниха ми един цитат от Библията: "Мнозина са призвани, малцина - избрани"...

Наскоро открих този прекрасен музикант. Цял ден слушам тази мелодия и ми се върти идея за стихотворение покрай нея :)
цитирай
23. trakietsadobri - Ваня, благодаря за музикалния поздрав :)
15.02.2019 13:24
Надежда винаги има!
В твоя случай сигурно има все повече и повече надежда за писане. Няма как, къде и кога да се върнеш обратно. Пътят винаги е бил само един - напред към надеждата. :)
цитирай
24. vania23 - Моля! :)
15.02.2019 14:20
Явно е въпрос на избор и посоката на надеждата :)
цитирай
25. trakietsadobri - https://www.youtube.com/watch?v=8fGLiIvKKys
15.02.2019 22:42
"Явно е въпрос на избор и посоката на надеждата :)"
цитирай
26. vania23 - Благодаря!
16.02.2019 14:37
Харесвам Роксет :)
цитирай
27. troina - офф, като го чуя..това..дуенде!!..многоо сложно ми станаа, бе маман..
17.02.2019 14:54
Поне за час, поне за минута...
Истинските стихове са плод на тези редки мигове – наричат ги различно: откровение, озарение, дуенде, откачване, искра Божия, звезден миг или най-баналното – вдъхновение. /

всеки може да пише, ако е решил, и ако има нужното търпение..
не вярвам в тези Духовни магии,не и при съврем.поети..мое л мнение..

цитирай
28. vania23 - Ех, Юлия,
18.02.2019 07:36
не че се правя на интересна, но наистина не е толкова просто. Да, желание и търпение са необходими, но само с тях нищо няма да стане.
Преди десетина години си спомням, пак в блога, много исках да напиша едно стихотворение, Вярно, че не знаех как става, но бях и безкрайно далеч от състоянието за писане на стихотворение - нищо, ама нищичко не стана.
Не мога да твърдя, че за година и половина съм разбрала точно какво се случва, докато пишеш, но без "искра" или, както и да го наречем, наистина нищо не става. Случва се нещо, което за мен поне, не подлежи на особен контрол от моя страна.
Това ме измъчва, защото аз цял живот искам да имам контрол и да знам какво следва по-нататък.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 1052381
Постинги: 333
Коментари: 3501
Гласове: 12832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031