Да, свикнали сме да я китим с гръмки епитети, да търсим в нея изключителното, драматичното, разтърсващото, онова, което е "веднъж" и "за цял живот", "дори и след смъртта" - и задушени в клишета и пози, в търсене на съдбовното и предопределеното, сякаш забравяме да надникнем в очите на човека до нас, да се усмихнем на топлото предпролетно утро, да послушаме веселата песен на подранилите птички в градината - да изкъпем душите си в онова радостно ликуване от живота "тук и сега". Който има очи и уши - и сърце - за тази любов, има всичко. Любов, "естествена като дъха"! Споделям!
Създаваш неповторима емоция, усещане за лекота и простор, за пролет - благодаря ти, Ваня! Поздрави!

Браво- страхотно красиво е,излъчва чудесно настроение!

Браво, Ваня.

много правилно си разбрала всичко, за което говоря. Да, "който има очи и уши - и сърце - за тази любов, има всичко". Все се питаме - какво е любов? И си представяме невъзможности или някакви много големи и специални условия, които трябва да се изпълнят, че евентуално, може би, за миг да ни се случи... И наистина сме й длъжници, че не я забелязваме, когато е точно до нас.
Чувствам го напоследък - защо сме създали цели три думи - "любов", "щастие" и "Бог", когато те означават едно и също - радостно приемане на живота такъв, какъвто е.
Любовта наистина е навсякъде - тя е в едно обикновено "Как си?" или "Мога ли да помогна?", изречени с искрено чувство. А в природата... ех, там всички знаем, че я има...
Аз ти благодаря, Вени, че усети емоцията ми, докато го писах /с удоволствие/! :)

Много, много се радвам, че си усетил настроението му! Носи го винаги със себе си. И аз ще опитам и дано не се развали магията :)

Много любов да има в живота ти!

Много ми хареса, Ваня!
Да, истинските неща са прости и близо до нас и в нас, в сърцата.
Любовта е естеството ни. Стига човек да не го забравя и да го пази, можем много да променим към добро!
Поздрави и от мен!

Така е, любовта е основно в нас самите, колкото и да звучи като клише.
И всички наши чувства са нейни посестрими - дори омразата е от другата страна на любовта. Можем да живеем много щастливо, ако я изберем и я виждаме в мъничките неща, които ни следват навсякъде. Избор, разбира се. Е, и шанс донякъде :)

Много добро стихо...

Радвам се. Тъкмо преди да го напиша се зарекох, че повече няма да пиша :)

не преставай да пишеш такива прекрасни стихове.Не съм толкова романтичен но ти определено правиш живота по хубав (:

Както дойде с писането - то не се контролира или поне - не напълно. Но не бива да е самоцел.
Благодаря!